Смехът на Ракел се смесваше с постоянния шум от гласове, прибори и сновящи насам-натам келнери в претъпкания ресторант.
— … и аз почти се изплаших, като видях, че на телефонния ми секретар има ново съобщение — обясняваше Хари. — Нали знаеш, онова малко мигащо око. А после прозвуча заповедническият ти глас и изпълни стаята.
Той нарочно удебели гласа си:
— Обажда се Ракел. „Динър“, петък, осем часа. Не забравяй: хубав костюм и портфейл. Взе акъла на Хелге, наложи се да й давам на два пъти просо, та да се успокои.
— Не съм казала такова нещо! — запротестира тя, като едва си поемаше дъх от смях.
— Или нещо подобно.
— Не! А и вината е твоя. Какво послание си записал на телефонния си секретар?
Тя също се опита да удебели гласа си:
— Хуле. Слушам ви. Та това е толкова… толкова…
— Типично за Хари?
— Именно!
Вечерята бе перфектна, вечерта — също и сега идва моментът да я опропастя, помисли си Хари.
— Майрик ме командирова в Швеция на разузнавателна мисия — той заопипва чашата с минерална вода. — За шест месеца. Тръгвам през почивните дни.
— О.
Той се озадачи, защото не забеляза никаква реакция по лицето й.
— Днес се обадих на Сьос и на баща ми и им съобщих за командировката — продължи той. — Баща ми се оказа необичайно разговорлив. Дори ми пожела късмет.
— Хубаво — усмихна се бързо тя и изведнъж се престори на заета с менюто с десертите. — На Олег ще му бъде мъчно за теб — добави тихо тя.
Погледна я, но не успя да улови погледа й.
— Ами на теб? — попита той.
По лицето й се изписа горчива усмивка.
— Предлагат „Бананов сплит по сечуански“ — съобщи тя.
— Поръчай два.
— И на мен ще ми липсваш — отвърна тя и се загледа в следващата страница от менюто.
— Колко?
Тя повдигна рамене.
Той повтори въпроса. И видя как тя си пое дълбоко въздух, понечи да заговори, но въздъхна и започна отначало. Накрая все пак обясни:
— Съжалявам, Хари, но точно сега в живота ми има място само за един-единствен мъж. Малък мъж на шест години.
Сякаш го обля студен душ.
— Стига де — възрази Хари. — Не може да съм се заблудил чак толкова.
Тя вдигна очи от менюто с въпросителен поглед.
— Ти и аз — Хари се наведе напред. — Тук, тази вечер. Та ние флиртуваме. И се чувстваме чудесно заедно. Но искаме повече от това. Ти искаш повече от това.
— Може би.
— Не може би. Съвсем сигурно. Искаш всичко.
— Как така?
— Как така ли? Ти ще ми кажеш как така, Ракел. Заминавам за някаква дупка в Южна Швеция след броени дни. Не съм разглезен мъж, но само искам да знам дали има при кого да се върна през есента.
Погледите им се срещнаха и този път той не изпусна нейния. Гледа я продължително. Накрая тя остави менюто.
— Съжалявам. Не искам да съм такава. Знам колко странно звучи, но… другият вариант е неприемлив.
— Какъв друг вариант?
— Да направя това, което ми се иска. Да те заведа у дома, да те разсъблека и да се любя с теб цяла нощ.
Тя прошепна последните думи тихо и бързо. Сякаш дълго е отлагала това признание, но щом веднъж е решила да го направи, трябваше да го изрече точно така. Разголено и директно.
— А защо не още една нощ? — попита Хари. — Защо не още много нощи? Утре, вдругиден, следващата седмица и…
— Престани! — Над носа й се появи бръчка на раздразнение. — Разбери, Хари. Невъзможно е.
— Така е — Хари извади цигара и я запали. Не се отдръпна, когато ръката й го погали по бузата, по устните.
Предпазливата ласка премина като ток по нервите му и остави след себе си безмълвна болка.
— Не е заради теб, Хари. Известно време си мислех, че мога да опитам веднъж. Премислих всички аргументи. Двама зрели души. Няма други замесени. Неангажиращо и просто. И мъж, който ме привлича повече от всеки друг след… след бащата на Олег. Затова знам, че няма да бъде само веднъж. А това… не е приемливо.
Тя млъкна.
— Защото бащата на Олег е алкохолик ли? — попита Хари.
— Защо ми задаваш този въпрос?
— Не знам. Това би обяснило защо не искаш да се замесваш с мен. Не е задължително да си живяла с друг пияница, за да разбереш, че съм лоша партия, но…
Сложи ръка върху неговата.
— Ти не си лоша партия, Хари. Не е това.