— А какво е?
— Днес е за последно. Затова е. Няма да се виждаме повече.
Тя го изгледа продължително. И сега той забеляза, че сълзите в ъгълчетата на очите й не са от смях.
— А продължението на историята? — попита той и се опита да се усмихне. — И то ли е като всичко останало в ПСС, на принципа „нужно е да разберем“?
Тя кимна.
Келнерът се приближи към масата им, забеляза колко неподходящ е моментът и изчезна.
Тя отвори уста, понечи да каже нещо, Хари видя, че тя ще се разплаче всеки момент, но с усилие прехапа долната си устна. После остави салфетката върху масата, отмести стола назад, стана и си тръгна, без да пророни и дума. Хари остана загледан в салфетката. Сигурно я е стискала дълго в ръката си, понеже бе смачкана на топка. Той наблюдаваше как бавно се разтваря като бяло хартиено цвете.
Шестдесет и седма глава
Полицай Халвуршен се събуди от звъненето на телефона; светещите цифри на дигиталния будилник показваха 01.20.
— Обажда се Хуле. Спиш ли?
— А, не — отвърна Халвуршен, без да има представа защо лъже.
— Чудя се за някои неща относно Свере Улсен.
По запъхтяното дишане и шума от уличното движение Халвуршен разбра, че Хари е навън и върви.
— Знам какво те интересува — изпревари го Халвуршен. — Свере Улсен е купил чифт кубинки от представителния магазин „Топ Сикрет“ в центъра. Разпознаха го по снимката и дори успяха да определят датата на покупката. И от КРИПОС са били там, за да проверят алибито му във връзка с убийството на Халгрим Дале преди Коледа. Но аз ти пратих всичко това по факса по-рано днес.
— Знам, сега идвам оттам.
— Сега ли? Нали щеше да ходиш на вечеря?
— Е, да. Приключихме рано.
— И си отишъл на работа? — недоверчиво попита Халвуршен.
— Да, отидох. Този твой факс ме накара да се замисля. Чудя се дали можеш да провериш още няколко неща. Ще ми трябват за утре.
Халвуршен изстена. Първо, Мьолер му съобщи с нетърпящ възражение тон, че Хари Хуле няма работа повече по случая „Елен Йелтен“. Второ, днес бе събота, а утре почивен ден.
— Да не затвори, Халвуршен?
— Тук съм.
— Представям си какво ти е казал Мьолер. Майната му. Сега имаш шанса да научиш малко повече за процеса на издирване.
— Проблемът, Хари, е, че…
— Млъквай и слушай внимателно, Халвуршен.
Халвуршен изруга наум. И наостри уши.
Шестдесет и осма глава
Мирисът на току-що сварено кафе се разнасяне чак в коридора, където Хари съблече якето си и го закачи на отрупана закачалка.
— Благодаря, че ме приехте толкова бързо, Фауке.
— Няма защо — избоботи Фауке от кухнята. — Аз съм стар човек и мога само да се радвам, като помагам… Ако мога да бъда полезен.
Наля кафе в две големи чаши и седна до кухненската маса. Хари погали с пръсти грапавата повърхност на тъмната тежка дъбова маса.
— От Прованс е — обясни без подкана Фауке. — Съпругата ми харесваше френски мебели в селски стил.
— Прекрасна маса. Жена ви е имала добър вкус.
Фауке се усмихна.
— Вие женен ли сте, Хуле? И никога не сте били? Не бива да чакате дълго, знаете ли. Човек става особняк, като живее сам.
Той се засмя.
— Знам за какво говоря. Бях прехвърлил трийсетте, когато се оженихме с нея. Беше късно за онези години. През май 1955-а.
Посочи снимка, окачена на стената над кухненската маса.
— Това наистина ли е съпругата ви? — изненада се Хари. — Взех я за Ракел.
— О, да, разбира се — кимна Фауке, след като първо изгледа Хари объркано. — Забравям, че вие с Ракел се познавате от НСС.
Влязоха във всекидневната, където купищата листове, видимо увеличили се от последния път, сега заемаха всички столове с изключение на стола зад бюрото, Фауке направи място за себе си и госта до претрупаната салонна масичка за кафе.
— Открихте ли нещо за имената, които ви дадох?
Хари разказа накратко за развитието по случая.
— Междувременно възникнаха нови обстоятелства — добави той. — Убиха полицайка.
— Прочетох нещо подобно във вестника.
— За момента случаят вероятно е изяснен, чакаме само резултата от ДНК-анализа. Вярвате ли, че има случайни неща, Фауке?