Выбрать главу

— Бях в продължение на една минута. После прочетох това.

Хари й показа факс.

— Какво пише тук?

— Когато Крун е получил копие от присъдата тази сутрин, ни заплаши в отговор, че ще се позове на процедурни грешки.

Физиономията на Елен се изкриви, сякаш е лапнала нещо развалено.

— Уф, че гадно.

— Иска да отмени цялата присъда. Няма да повярваш, но този негодник Крун ни е нарочил за полагането на клетвата.

— И как точно ви е нарочил?

Хари застана пред прозореца.

— При участие в съдебен процес съдебните заседатели полагат клетва само първия път и това става в съдебната зала преди началото на процеса. Крун забелязал, че единият заседател е нов, а съдията не я е накарал да положи клетва в съдебната зала.

— Нарича се клетвена декларация.

— Точно така. Сега от обявяването на присъдата става ясно, че съдията е извършил процедурата в стаята зад съдебната зала непосредствено преди началото на процеса. Той се оправда с липсата на време и новите правила.

Хари смачка факса и го запрати към кошчето на Елен. Хартиеното топче описа дълга крива и падна на половин метър от целта.

— И какъв е резултатът? — попита Елен и ритна факса към половината на Хари.

— Цялата присъда ще бъде обявена за невалидна и Свере Улсен ще бъде свободен човек поне година и половина, преди да се захванат отново със случая. И проблемът е, че наказанието ще бъде много по-леко заради стреса, който чакането причинява на обвиняемия, дрън-дрън-дрън. Много неща подсказват, че след шест месеца, прекарани в ареста, Свере Улсен вече ще е свободен човек.

Хари не говореше на Елен, тя познаваше случая в подробности. Разговаряше със собственото си отражение в прозореца, произнасяше думите на висок глас, за да провери дали така имат повече смисъл. Прокара ръце по голото си, потно теме, където доскоро стърчеше светла коса. Имаше съвсем конкретна причина да обръсне остатъците: предишната седмица пак го бяха припознали. Младеж с черна плетена шапка, маратонки „Найк“ и хлапашки панталони с дъно до коленете го доближи, докато приятелите му се кикотеха зад него, и попита дали Хари е „оня пич Брус Уилис в Австралия“. Бяха изминали цели три години, откакто той красеше страниците на вестниците и се излагаше в телевизионните шоута с разказите си за серийния убиец, когото застрелял в Сидни. Хари веднага си обръсна главата. Елен дори му предложи да си пусне мустак.

— Най-лошото е — готов съм да се закълна — проклетникът е знаел за пропуска, преди да обявят присъдата, и нищо не му е пречело да съобщи, та процедурата да се извърши навреме. Но той просто е седял там, потривал е доволно ръце и е чакал.

Елен повдигна рамене.

— Такива неща се случват. Добра работа е свършил този адвокат. Все нещо трябва да се пожертва на олтара на правната сигурност. Вземи се в ръце, Хари.

Каза го със смесица от сарказъм и трезва констатация.

Хари допря чело до хладното стъкло. Още един неочаквано топъл октомврийски ден. Чудеше се как Елен, новоизлюпената полицайка с бледо, кукленски сладко личице, малка уста и кръгли очи се е научила да понася несгодите толкова мъжки. Бе израснала в буржоазен дом, според думите й била разглезено единствено дете, даже посещавала девическо кулинарно училище в Швейцария.

Кой знае, може пък животът й да не е бил лесен.

Хари отпусна глава назад и въздъхна. После разкопча едно копче на ризата си.

— Още, още — прошепна Елен, преструвайки се, че пляска екзалтирано.

— В средите на неонацистите го наричат Батман.

— Разбираемо е. Бейзболна палка на английски е bat.

— Не нациста, адвоката.

— Добре де. Интересно. Това значи ли, че е красив, богат, малко побъркан, има плочки на корема и готина кола?

Хари се засмя.

— Направѝ си собствено телевизионно шоу, Елен. Причината е, че побеждава всеки път, когато се заеме с дело на някой от тях. Освен това е женен.

— Това ли е единственият минус?

— Това. И способността му да ни прецаква всеки път. — Хари си наля чаша от домашно смесеното кафе, което Елен носеше, откакто преди близо две години се нанесе в кабинета. Недостатъкът беше, че небцето на Хари вече не понасяше обикновената помия.

— И ще стане съдия във Върховния апелативен съд? — попита тя.

— Преди да е навършил четиридесет.

— Хиляда крони?