Наля си още от питието.
С Ракел щеше да е по-различно. Няма да я праща до залата за закуска.
На вратата се почука леко. Той стана, хвърли за последно поглед към рядко оригиналната кувертюра на леглото в жълто и златисто, усети лек пристъп на тревога, но го пропъди на мига и извървя четирите крачки до вратата. Огледа се в огледалото в преддверието, прокара език по белите си предни зъби, навлажни показалеца си и оправи с него веждите си. После отвори вратата.
Тя стоеше облегната на стената с разкопчано палто. Под него носеше червена вълнена рокля. Бе я помолил да си облече нещо в червено. Клепачите й бяха натежали и тя се усмихваше леко и иронично. Бранхауг се изненада — не беше я виждал такава преди. Сякаш бе пила алкохол или взела някакви хапчета — очите й го гледаха безизразно и той едва позна гласа й, когато тя промърмори нещо в смисъл, че почти се е изгубила. Хвана я под ръка, но тя се отскубна, затова той я поведе към стаята, сложил длан на талията й. Тя се отпусна тежко на канапето.
— Питие? — попита той.
— Естествено — отвърна носово тя. — Или може би предпочиташ да се съблека веднага?
Бранхауг й наля уиски, без да отговори. Разбираше какво се опитва да постигне тя. Но ако тя се надява да му развали удоволствието, като се преструва на купена, то много се заблуждава. Е, да, би предпочел тя да влезе в ролята, която играеха завоеванията му от Външно министерство — невинно момиче, паднало в плен на неустоимия чар на шефа и на неговата уверена, мъжествена чувственост. По-важно е, че ще изпълни желанията му. Той е твърде стар, за да вярва в романтичните подбуди на хората. Отличава ги единствено целта: власт, кариера или родителски права върху сина.
Никога не се измъчваше от мисълта, че жените се оставяха да ги заслепи именно шефът. Защото и той бе такъв. Той бе Бернт Бранхауг, съветник във Външно министерство. Мамка му, та той посвети целия си живот на тази кауза. Нещата не се променят, ако Ракел се е дрогирала и се предлага като курва.
— Съжалявам, но трябва да спя с теб — той пусна две бучки лед в чашата й. — Като ме опознаеш ще разбереш всичко по-добре. Но нека все пак ти дам един вид урок, та да добиеш представа как съм устроен.
Подаде й чашата.
— Едни мъже минават през живота на четири крака с нос, забит в земята, и се задоволяват с трохите. Другите се изправяме на два крака, отиваме до масата и намираме мястото, което ни се полага по право. Ние сме малцинство, защото изборът ни на житейска стратегия изисква понякога да сме брутални, а тази бруталност налага необходимост да проявяваме решителност и да се откъснем от нашето социалдемократично, егалитарно възпитание. Но между тази възможност и пълзенето аз предпочитам да скъсам с тесногръдия морал, негоден да направи отделни действия перспективни.
Тя не отговори, само пресуша питието.
— Хуле никога не е представлявал проблем за теб — подхвърли тя. — Двамата сме просто добри приятели.
— Лъжеш, струва ми се — погледна я той и колебливо напълни подадената му в чаша. — А аз не искам да те деля с друг. Не ме разбирай погрешно: когато поставих условието да преустановиш контактите с Хуле, това не бе свързано толкова с проява на ревност; свързано е с принципите ми за чистоплътност. Независимо от всичко, малко престой в Швеция или там, където го изпрати Майрик, няма да му навреди.
Бранхауг се изсмя.
— Защо ме гледаш така, Ракел? Не съм крал Давид, а Хуле не е… как каза, че му беше името на онзи, дето по заповед на крал Давид генералите изпратили на предната бойна линия?
— Урия — измърмори тя.
— Точно така. Той е умрял на фронта, нали?
— Иначе историята нямаше да бъде хубава — каза тя с устни в чашата.
— Чудесно. Но тук никой няма да умира. И ако не ме лъже паметта, крал Давид и Витсавее са живели относително щастливо след това.
Бранхауг седна до нея на канапето и повдигна с пръст брадичката й.
— Я ми кажи, Ракел, как така знаеш толкова много неща за Библията?
— Добро възпитание — тя се отскубна и си съблече роклята през главата. Той преглътна с усилие и я заразглежда. Беше прекрасна. В бяло бельо. Изрично я помоли да облече бяло бельо. Подчертаваше златистия й загар. По нищо не личеше, че е раждала. Но фактът, че е родила дете, че е доказано плодовита, че е хранила сина си от своята гръд, я правеше само още по-привлекателна в очите на Бернт Бранхауг. Тя беше съвършена.