— Та ние разбрахме, че Бранхауг е застрелян едва през късния предобед. Иначе щяхме да се досетим да не пипаме стаята му.
Хари кимна и дръпна за последно от цигарата. Хотелската стая не беше местопрестъпление, просто представляваше интерес да се разбере дали по възглавницата има дълги руси косми и да се намери тази особа — евентуално последният човек, разговарял с Бранхауг.
— Ами, да, значи няма друго, нали — администраторът се усмихваше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в плач.
Хари не отговори. Забеляза, че шефът на рецепцията става толкова по-неспокоен, колкото по-неразговорливи са те с Халвуршен. Затова Хари мълчеше и чакаше, оглеждайки пепелта на цигарата си.
— Ъъъ… — замънка администраторът и поглади с ръка ревера си.
Хари стоеше безмълвен, Халвуршен — забил поглед в пода. Шефът на рецепцията не издържа и петнадесет секунди и се пропука.
— Но се случваше, разбира се, да приема гости в стаята си, това е ясно.
— Какви? — Хари не отмести поглед от пепелта на цигарата.
— Жени и мъже…
— Кого?
— Не знам точно. Не е наша работа с кого съветникът от Външното министерство иска да прекарва времето си.
— Сериозно?
Мълчание.
— Разбира се, случва се, ако се появи жена, очевидно не от гостите на хотела, да запишем до кой етаж взима асансьора.
— Ще я познаете ли?
— Да — дойде бързо, без колебание отговорът. — Страшно красива. И много пияна.
— Проститутка?
— Ако е такава, сигурно е елитна. А те обикновено са трезви. Е, не че знам кой знае колко за тези жени, та този хотел не е…
— Благодаря ви — каза Хари.
Този следобед южнякът повя неочаквано топло и когато Хари излезе от сградата на полицията след срещата с Майрик и госпожа полицейския началник, инстинктивно усети, че нещо се случва, че настъпва нов сезон.
И госпожа полицейският началник, и Майрик са познавали Бранхауг. Но само по работа, както и единият, и другият намериха сгоден случай да изтъкнат. Двамата шефове очевидно бяха разговаряли предварително на четири очи и в началото на срещата. Майрик категорично тегли чертата над разузнавателната мисия в Южна Швеция. Даже го направи с облекчение, помисли си Хари. После госпожа полицейският началник изложи своето становище и Хари разбра, че въпреки всичко подвизите му в Сидни и Банкок са направили впечатление и на ръководството в полицията.
— Типичен либеро.
Така госпожа полицейският началник нарече Хари. И сподели, че и сега искат да го използват като такъв.
Нов сезон. Топлият фьон освежи Хари и той си позволи да вземе такси, понеже още мъкнеше тежкия сак. Заключи вратата на апартамента си и първо погледна към телефонния секретар. Червеното око светеше. Не мигаше. Нямаше съобщения.
Получи от Линда поръчаните за копиране документи и през остатъка от вечерта прегледа всичко, с което разполагаха за убийствата на Халгрим Дале и Елен Йелтен. Не очакваше да открие нещо ново, но това му помагаше да мисли. Междувременно хвърляше поглед към телефона и се чудеше колко време ще издържи, преди да й се обади. Случаят „Бранхауг“ бе водещата вест и във вечерните новини. В полунощен легна. В един часа стана, дръпна щепсела на телефона и сложи апарата в хладилника. В три заспа.
Седемдесет и пета глава
— Е? — попита Мьолер, след като Хари и Халвуршен отпиха от кафето и Хари показа с недвусмислена гримаса какво мисли за него.
— Свързването на заглавието във вестника с покушението е погрешна следа; така мисля аз — обади се Хари.
— И защо? — Мьолер се облегна назад в стола.
— Според Вебер убиецът е бил в гората от ранните часове на деня, тоест най-много няколко часа след като е излязъл „Дагбладе“. Но това не е импулсивна постъпка, това е добре планирано покушение. В продължение на няколко дена въпросният извършител е знаел, че ще убие Бранхауг. Предприел е проучване, разбрал е кога се прибира и излиза Бранхауг, кое е най-подходящото място за стрелба, където рискът да бъде забелязан е най-малък, как да стигне дотам и как да се махне оттам, съобразил е стотици такива дребни детайли.
— Значи според теб нападателят си е набавил пушката „Мерклин“ именно с цел да извърши това покушение?
— Може би. А може би не.
— Благодаря, много ни помагаш — вкиснато изсумтя Мьолер.