— Искам само да кажа, че такова е вероятното обяснение. От друга страна, мащабите не се връзват, изглежда малко прекалено да внесеш нелегално най-скъпото оръжие за атентати на света, за да убиеш високопоставен, но все пак относително обикновен бюрократ без телохранител; впрочем без всякаква охрана около дома си. Атентаторът е могъл буквално да позвъни на вратата и да го застреля с пистолет от близко разстояние. Това е малко… като да…
Хари описа кръгчета с ръката си.
— … си изразходваш барута за дреболии — допълни Халвуршен.
— Точно така — съгласи се Хари.
— Хм — Мьолер затвори очи. — И как точно виждаш по-нататъшната си роля в разследването, Хари?
— Като вид либеро — усмихна се Хари. — Аз ще бъда онзи пич от ПСС, който действа соло, но може да поиска съдействие от всички други отдели при необходимост; ще докладвам само на Майрик, но ще имам достъп до всички документи по случая; ще задавам въпроси, но не съм длъжен да отговарям. И така нататък.
— Ами разрешението да убиваш на всичкото отгоре? — попита Мьолер. — И много бърза кола.
— Всъщност идеята не е моя — отвърна Хари. — Майрик току-що говори с началника на полицията.
— С началника на полицията ли?
— Мда. Сигурно през деня ще получиш писмо по електронната поща за подробностите. Случаят „Бранхауг“ отсега нататък се ползва с предимство и госпожа началникът на полицията не иска да остане нито един неизпробван метод. По този начин работят във ФБР: няколко малки групи с частично припокриващи се задачи, за да се избегне едностранчивото мислене, което се появява при по-мащабните случаи. Сигурно си чел за това.
— Не.
— Смисълът е, че макар някои задачи да се дублират и понякога различните групи да извършват еднаква разследваща дейност, недостатъците се компенсират изцяло от предимствата на различните гледни точки и подходи.
— Благодаря — иронично го изгледа Мьолер. — И какво общо има това с теб, защо си тук?
— Понеже, както споменах, имам право да искам съдействие от други…
— … отдели в случай на необходимост. Това вече го чух. Изплюй камъчето, Хари.
Хари кимна към Халвуршен, който се усмихна малко глуповато на Мьолер. Мьолер простена:
— Моля те, Хари! Знаеш колко сме зле с персонала в Отдела за борба с насилието.
— Обещавам ти да ти го върна в добро състояние.
— Казах „не“!
Хари мълчеше. Чакаше и усукваше пръсти, наблюдавайки несполучливата репродукция на „Замъка Сория Мория“ на стената над етажерката с книги.
— Кога ще ми го върнеш? — попита Мьолер.
— Веднага щом приключим със случая.
— Веднага щом… Това са думи на шеф на отдел към старши полицейски инспектор, Хари. А не обратното.
Хари вдигна рамене.
— Извинявай, шефе.
Седемдесет и шеста глава
Сърцето й блъскаше като бясна шевна машина. Вдигна слушалката.
— Здравей, Сигне — каза гласът. — Аз съм.
Тя усети как плачът веднага стегна гърлото й.
— Престанете — прошепна тя. — Моля ви.
— Вярна и в смъртта. Ти го каза, Сигне.
— Ще повикам съпруга си.
Гласът тихо се засмя.
— Но той не си е у дома, нали?
Тя стисна конвулсивно слушалката, та чак ръката я заболя. Откъде знае той, че Евен не е вкъщи? И как така се обажда само когато Евен е навън?
При следващата мисъл сякаш някой я стисна за гърлото; не можеше да си поеме дъх и й причерня. Ами ако се обажда от място, откъдето вижда къщата им, откъдето гледа кога Евен излиза? Не, не, не. С усилие на волята тя успя да си възвърне присъствието на духа и се съсредоточи върху дишането си. Не дишай твърде бързо, а дълбоко и спокойно, каза си тя. Така говореше на ранените войници, когато ги донасяха от окопите; те ридаеха, изпаднали в паника и хипервентилирани. Тя овладя страха си. И по звуците в далечината разбра, че той звъни от място, където са се събрали много хора. Тук, в квартала, има само жилищни сгради.
— Беше толкова красива в медицинската си униформа, Сигне — продължи гласът. — Така безупречно чиста и бяла. Бяла, точно като Улаф Линдвиг в бялата си куртка, нали си го спомняш? Ти бе толкова чиста, че не допуснах вероятността да ни предадеш, не те мислех за такава. Мислех, че си като Улаф Линдвиг Видях как го докосваше, как го милваше по косата, Сигне. Една нощ на лунната светлина. Ти и той бяхте като два ангела, сякаш пратени от небето. Но сгреших. Впрочем знаеш ли — някои ангели не са пратени от небето, Сигне?