Тя не отговори. Мислите й раздробяваха чутото като воденичен поток. Имаше нещо, което го бе задействало. Гласът. Сега разбра. Той си преправяше гласа.
— Не — насили се да отговори тя.
— Така ли? А би трябвало. Аз съм такъв ангел.
— Даниел е мъртъв — каза тя.
От отсрещната страна настъпи мълчание. Чуваше се само дъхът, който се удряше в мембраната. После гласът пак се обади:
— Дойдох, за да съдя. Живи и мъртви.
После той захлопна слушалката.
Сигне затвори очи, стана и влезе в спалнята. Застана зад спуснатите завеси и се огледа в огледалото. Трепереше като трескава.
Седемдесет и седма глава
На Хари му трябваха двадесет минути, за да се премести в стария си кабинет. Необходимите му вещи се събраха в найлонов плик от „7-Илевън“. Първо изряза снимката на Бернт Бранхауг от „Дагбладе“. После я закачи на дъската до архивните снимки на Елен, Свере Улсен и Халгрим Дале. Четири момента. Изпрати Халвуршен в Министерството на външните работи, за да разпита и да се опита да разбере коя би могла да бъде жената от „Континентал“. Четирима души. Четири живота. Четири истории. Седна на разнебитения стол и ги заразглежда, но погледите им бяха втренчени безизразно в нищото.
Обади се на Сьос. Много й се искало да задържи Хелге поне още малко. Станали добри приятели, увери го тя. Хари й позволи, ако не забравя да храни синигерчето.
— То е женско — каза Сьос.
— Така ли, откъде знаеш?
— Проверихме с Хенрик.
Тъкмо щеш да попита как са го проверили, но си помисли, че предпочита да не разбира.
— Говорила ли си с татко?
Сьос отговори утвърдително, после попита Хари дали ще се вижда пак с онова момиче.
— С кое момиче?
— С онази, дето май бяхте ходили заедно на разходка. Дето има момченце.
— А, с нея ли. Не, едва ли ще се видим.
— Ама че гадно.
— Гадно ли? Та ти не я познаваш, Сьос.
— Гадно е, понеже ти си влюбен в нея.
Понякога Сьос казваше неща, които караха Хари да се чуди какво да й отговори. Уговориха се да отидат на кино някой ден. Хари попита дали е редно да поканят и Хенрик с тях. Май щяло да се наложи, понеже така стояли нещата, когато човек е обвързан, обясни Сьос. Казаха си „чао“ и Хари се замисли. Още не беше срещнал Ракел из коридорите на службата, но знаеше къде е кабинетът й. Взе решение и се изправи — трябва да поговори с нея веднага, не може да чака повече.
Линда му се усмихна, когато той влезе в ПСС.
— Вече се връщаш, сладур такъв?
— Само отивам за малко при Ракел.
— За малко, а, Хари? Ами нали ви видях на партито на отдела.
Хари усети с раздразнение как ушите му пламнаха заради дяволитата й усмивка, а сухият му, пресилен смях някак не прозвуча на място.
— По-добре да си спестиш разходката, Хари. Днес Ракел си е у дома. Болна. Момент, Хари — вдигна слушалката тя. — ПСС, мога ли да ви помогна?
Хари тъкмо излизаше, но Линда го повика.
— За теб е. Искаш ли да говориш? — подаде му слушалката тя.
— Хари Хуле ли е? — попита женски глас. Звучеше задъхана. Или изплашена.
— Да, аз съм.
— Обажда се Сигне Юл. Помогнете ми, Хуле. Той ще ме убие.
Зад жената Хари чу кучешки лай.
— Кой ще ви убие, госпожо Юл?
— Той е на път към дома ми. Знам, че е той. Той… той…
— Опитайте се да се успокоите, госпожо Юл. За какво говорите?
— Преправя си гласа, но този път го разпознах. Той знаеше, че погалих Улаф Линдвиг по косата в лазарета. Тогава разбрах. Боже мой, какво да правя?
— Сама ли сте?
— Да. Сама съм. Сам-самичка съм, разбирате ли?
Кучето до нея вече лаеше ожесточено.
— Можете ли да изтичате до съседите и да ни изчакате там, госпожо Юл? Кой е…
— Той ще ме намери! Ще ме намери навсякъде!
Тя изпадна в истерия. Хари закри слушалката с ръка и помоли Линда да се обади на централата, за да изпратят най-близката патрулка до къщата на семейство Юл. После заговори на Сигне Юл с надеждата тя да не забележи тревогата му: