— Погледнете под Даниил.
Хари зашари с очи надолу по страницата, докато откри името. „Даниил. Еврейско. Господ (Ел) е моят съдник.“
Вдигна поглед към Фауке, който бе взел кафеварката, за да налее още кафе.
— Преследвате призрак, Хуле.
Осемдесета глава
Юхан Крун прие Хари в кабинета си. Етажерките се огъваха под тежестта на юридически вестници в кафяви кожени подвързии. Те някак странно контрастираха с детинското лице на адвоката.
— Отдавна не сме се виждали — Крун направи знак с ръка на Хари да седне.
— Имате услужлива памет — отбеляза Хари.
— Нямам проблеми с паметта, наистина. Свере Улсен. Там имахте добри позиции. Но Градският съд не съумя да се придържа към правилника, жалко.
— Не съм дошъл за това — прекъсна го Хари. — Ще ви помоля за услуга.
— Молбите са безплатни — Крун съедини върховете на пръстите си. Хари го оприличи на дете-актьор в ролята на възрастен.
— Издирвам незаконно внесено оръжие и имам причина да смятам, че Свере Улсен е бил замесен по някакъв начин. Понеже клиентът ви е мъртъв, отпада ангажиментът ви да пазите професионална тайна и разчитаме да ни предоставите информация. Така ще ни помогнете при разкриването на убийството на Бернт Бранхауг, който според нас почти сигурно е бил застрелян точно с това оръжие.
Крун се усмихна кисело.
— Бих предпочел да оставите на мен да преценя докъде се простира дългът ми да пазя тайна, полицай Хуле. Той не приключва автоматично със смъртта на клиента ми. А и явно не сте се замислили, че може би ще сметна за малко нахално да идвате при мен и да ме молите за информация, след като сте застреляли клиента ми?
— Опитвам се да оставя чувствата настрана и да се държа като професионалист — натърти Хари.
— Ами постарайте се повече, полицай Хуле! — гласът на Крун стана още по-писклив, като го извиси. — Точно това не е никак професионално. Точно толкова професионално, както да убиеш някого в собствения му дом.
— Било е при самозащита — обясни Хари.
— Формални глупости — възрази Крун. — Полицаят е бил опитен, би трябвало да знае, че Улсен е лабилен и да не нахлува по този начин. Би трябвало, разбира се, да изправят полицая пред съда.
Хари не се стърпя да отбележи:
— Съгласен съм с вас, винаги е неприятно, когато престъпниците се разхождат на свобода заради формалности.
Крун премига два пъти, преди да схване какво искаше да каже Хари.
— Юридическите формалности са отделен въпрос, полицай Хуле — окопити се той. — Полагането на клетва в съдебната зала може и да е подробност, но без юридическа сигурност…
— Званието ми е старши полицейски инспектор.
Хари се съсредоточи и подхвана бавно и тихо:
— А тази юридическа сигурност, за която говориш, отне живота на мой колега. На Елен Йелтен. Кажи го на паметта ти, с която толкова се гордееш. Елен Йелтен. На 28 години. Най-големият талант на разследващата полиция в Осло. Счупен череп. Безвъзвратно мъртва.
Хари се изправи и със своите сто и деветдесет сантиметра се наведе над бюрото на Крун. Виждаше как адамовата ябълка на лешоядния врат на Крун подскача нагоре-надолу и за две дълги секунди Хари си позволи лукса да се наслади на страха в очите на младия адвокат.
После Хари пусна върху бюрото му визитната си картичка.
— Обади ми се, като решиш, че е свършило задължението ти да пазиш тайната на клиента си.
Хари почти бе излязъл през вратата, когато гласът на Крун го спря:
— Той ми се обади малко преди да умре.
Хари се извърна. Крун въздъхна:
— Страхуваше се от някого. Винаги се страхуваше, този Свере Улсен. Самотен и изплашен до смърт.
— Та кой не е? — промърмори Хари. И добави: — Каза ли от кого се бои?
— От Принца. Само така го наричаше. Принца.
— Обясни ли защо се страхува?
— Не. Каза само, че този Принц бил високостоящ и му дал заповед да извърши престъпление. Затова искаше да знае колко наказуемо е да изпълниш чужда заповед. Бедният идиот.
— Каква заповед?
— Не сподели.
— Нещо друго?
Крун поклати глава.
— Обаждай се по всяко време на денонощието, ако ти хрумне нещо друго — посъветва го Хари.