— Не знаеш всичко, Хари.
— Какво имаш предвид?
Тя само въздъхна и разбърка чая си.
— Какво значи това? Да не би цялото семейство да разговаря с кодирани съобщения тази вечер?
Тя се опита да се засмее, но смехът премина в хълцане. Пролетна настинка, помисли си Хари.
— Да… ами…
Тя се опита да започне изречението още няколко пъти, но все не успяваше да го довърши. Лъжичката в ръката й продължаваше да разбърква чая. Над рамото й Хари зърна как един крокодил бавно и безмилостно издърпва в реката антилопа гну.
— Чувствах се ужасно — прошепна тя. — И ми беше мъчно за теб.
Обърна се към Хари и едва сега той видя, че тя плаче. Сълзите й се стичаха по бузите и се събираха под брадичката. Тя не се опитваше да ги спре.
— Ами… — поде Хари и това бе всичко, което успя да промълви, преди да се озоват в обятията си. Вкопчиха се един в друг като в спасителен пояс. Хари трепереше. Поне това помисли си той. И това стига. Да я прегръщам така.
— Мамо! — долетя от втория етаж. — Къде ми е играта?
— В едно от чекмеджетата на скрина — отвърна Ракел с треперещ глас. — Почни от най-горното.
— Целуни ме — прошепна тя на Хари.
— Но Олег може…
— Играта не е в скрина.
Олег слезе по стълбата — най-накрая намерил играта в кутията с играчки — и първоначално не долови настроението в стаята. Започна да се присмива на Хари, който угрижено замънка, като видя новия брой точки на играта. Но точно когато Хари се залови да играе с надеждата да счупи рекорда, се чу гласът на Олег:
— Защо имате такива странни физиономии?
Хари погледна Ракел, която едва успяваше да задържи сериозното си изражение.
— Понеже ни е много хубаво заедно — обясни Хари и се отърва от три реда с тънка, продълговата част в най-десния ъгъл. — А този твой рекорд няма да издържи дълго, слабак такъв.
Олег се засмя и тупна Хари по рамото.
— Нямаш шанс. Ти си слабак.
Осемдесет и трета глава
Хари влезе в апартамента си малко след полунощ и видя, че червеното око на телефонния секретар мига. Не се чувстваше като слабак. Сложи Олег да спи, а той и Ракел пиха чай и тя му обеща някой ден да му разкаже дълга история. Когато не е толкова изморена. Хари й каза, че й е нужна почивка, и тя се съгласи.
— Можем да заминем нанякъде тримата — предложи той. — Като приключа със случая.
Тя го погали по главата.
— Не се шегувай с тези неща, Хуле.
— Кой се шегува?
— Все пак нямам сили да говоря за това сега. Прибирай се у дома си, Хуле.
В коридора се целуваха малко повече и Хари още усещаше вкуса й по устните си.
Изшляпа в хола по чорапи и без да пуска осветлението, включи телефонния секретар. Гласът на Синдре Фауке изпълни тъмнината:
— Обажда се Фауке. Мислих доста. Ако Даниел Гюдесон не е само призрак, само един-единствен човек на този свят може да разкрие загадката. И това е мъжът, стоял на пост заедно с него в навечерието на онази нова година, когато Даниел вероятно уж беше застрелян. Гюдбран Юхансен. Трябва да откриеш Гюдбран Юхансен, Хуле.
После чу как той затваря слушалката, нещо изписука и Хари зачака щракването, но вместо него прозвуча ново съобщение:
— Халвуршен се обажда. Часът е единадесет и половина. Току-що ми звъннаха разузнавачите. Чакали дълго пред апартамента на Мускен, но той не се прибрал. Затова се опитали да го намерят в Драмен, само за да проверят дали ще вдигне телефона. Но и там не отговорил. Едно от момчетата се качило до квартала Бярке, обаче хиподрумът бил вече заключен и светлините били изгасени. Затова ги помолих да се въоръжат с търпение и изпратих описание на колата на Мускен по полицейското радио. Само за твоя информация. Ще се видим утре.
Ново писукане. Още едно съобщение. Нов рекорд на телефонния секретар на Хари.
— Пак се обажда Халвуршен. Почвам да изкуфявам, съвсем забравих другото нещо. Изглежда най-после ни провървя. Архивът на есесовците в Кьолн не разполага с никакви данни нито за Гюдесон, нито за Юхансен. Насочиха ме да се обадя в централния им архив в Берлин. Там попаднах на боботещ бас, който ме информира, че в редовната немска армия е имало изключително малко на брой норвежци. Но след като му обясних какъв е случаят обеща все пак да провери. След известно време наистина се обади. Както и очаквал, не открил нищо за Даниел Гюдесон. Но намерил копия от някакви документи за Гюдбран Юхансен, със сигурност норвежец. От тях ставало ясно, че през 1944 година Юхансен е прехвърлен от Вермахта към есесовците. И на документите имало забележка, че оригиналите са изпратени в Осло през лятото на 1944 година, което според нашия човек в Берлин можело само да означава, че Юхансен е командирован там. Открил и кореспонденция с лекар, подписал болничните листове на Юхансен. Във Виена.