Поседяха мълчаливо и се заслушаха в шумоленето на клоните и в песента на птичките, посветена на слънцето. То бе на път да се скрие зад пасището Зофиналпе. Всеки от тях мислеше за хората, които бе изгубил.
В конусите от светлина под дърветата подскачаха и танцуваха насекоми. Хари мислеше за Елен. Забеляза птица, за която би се заклел, че е мухоловката, която видя в атласа за птиците.
— Да тръгваме — подкани Беатрис.
Стаята й бе малка и обикновена, но светла и уютна. Леглото й беше до по-дългата стена, покрита с големи и малки снимки. Беатрис започна да рови из листовете хартия в голямо чекмедже.
— Имам си специална система и ще го намеря — обясни тя.
Разбира се, че имаш, помисли си Хари.
В същия миг погледът му падна върху снимка в сребърна рамка.
— Ето го писмото — обади се Беатрис.
Хари не отговори. Вторачи се в снимката и реагира едва когато чу гласа й точно зад гърба си.
— Тази снимка е правена, докато Хелена работеше в болницата. Красива е, нали?
— Да — съгласи се Хари. — Много ми напомня на някого.
— Нищо чудно — усмихна се Беатрис. — Рисуват я на иконите от почти вече две хиляди години.
Нощта наистина стана гореща. Жарка и задушна. Хари се въртеше в леглото под балдахина, хвърли завивката на пода и издърпа чаршафа в опит да спре да мисли и да заспи. За миг го осени идеята за минибара, но се сети, че вечерта извади ключа от връзката и го остави на рецепцията. Дочу гласове в коридора, долови как някой натисна дръжката на вратата, той се изправи рязко в леглото, но никой не влезе. После гласовете се промъкнаха вътре, дъхът им гореше по кожата му, чуваше се шум от разкъсване на плат, но когато отвори очи, видя само отблясъци и разбра, че са били светкавици.
Пак изгърмя, сякаш в града прозвучаха далечни експлозии, идващи ту от едно, ту от друго място. После пак заспа и я целуваше, съблече бялата й нощница, а кожата й бе бяла и студена, настръхнала от пот и страх, и той я държа в обятията си, докато тя се стопли и оживя в ръцете му като цвете, снимано през цялата пролет и пуснато на бърз кадър.
Не спираше да я целува — по врата, по вътрешната страна на ръцете, по корема — не настойчиво, не и възбуждащо, просто полуутешително, полуприспивно, сякаш той можеше да изчезне всеки момент. И когато тя колебливо го последва, понеже вярваше, че отиват на сигурно място, той продължи да върви напред, докато стигнаха някъде, където и той не е бил преди и когато се обърна, бе твърде късно и тя се спусна в обятията му, като го проклинаше и го умоляваше, и го дращеше до кръв със силните си ръце.
Събуди се от собственото си учестено дишане и трябваше да се обърне в леглото, за да се убеди, че е сам. После всичко се сля във водовъртеж от гръмотевици, сън, видения. Събуди се посред нощ от барабаненето на дъжда по перваза, отиде до прозореца и се загледа в улиците, където водата течеше по ръба на тротоарите и във въздуха се носеше безстопанствена шапка.
Събудиха го по телефона. Навън бе светло, а улиците — сухи.
Погледна часовника на нощната масичка. Оставаха два часа до излитането на самолета за Осло.
Осемдесет и осма глава
Столе Ауне работеше в жълто оцветен кабинет с етажерки по стените, претъпкани с научна литература и рисунки на съвременни художници.
— Сядай, Хари — подкани го доктор Ауне. — На стола или на дивана?
С тази стандартна реплика той започваше разговора винаги и Хари му отговори с крива усмивка в стил „забавно е, но вече сме го чували.“ Хари му се обади от летището и Ауне го повика, но го предупреди, че не разполага с много време, понеже щял да изнася доклад при откриването на научен семинар в Хамар.
— Заглавието му е „Проблеми, свързани с диагностицирането на алкохолизма“ — допълни Ауне. Няма да споменавам името ти.
— Затова ли си се изтупал така? — попита Хари.
— Дрехите са един от най-силните ни сигнали — Ауне поглади с ръка ревера на сакото си. — Туидът сигнализира мъжественост и самоувереност.
— А папийонката? — подметна Хари, като извади бележник и химикалка.
— Интелектуална небрежност и арогантност. Сериозност със самоиронична нотка, ако така предпочиташ. Оказва се напълно достатъчно, за да впечатля второразредните си колеги.