— Ура!
Момченцето им се усмихна приветливо и профуча край тях.
— Евен Юл не е кой да е — разсъждаваше Мьолер. — Може би е най-добрият ни военен историк. Ако това е вярно, вестниците ще гръмнат. Да не говорим, ако сгрешим. Ако ти сгрешиш, Хари.
— Моля те само за разрешение да го привикаме на разпит в присъствието на психолог. И за заповед за обиск в къщата му.
— А аз те моля само за минимално техническо доказателство или свидетел. — Мьолер размаха ръце. — Юл е известна личност, а и никой не го е виждал близо до местопрестъпленията. Нито веднъж. Как например ще обясниш телефонното обаждане до съпругата на Бранхауг осъществено от твоето редовно заведение?
— Показах на сервитьорката в „Скрьодер“ снимката на Евен Юл — обади се Халвуршен.
— Мая — поясни Хари.
— Не се сети да го е виждала — продължи Халвуршен.
— Ами точно това казвам — изстена Мьолер и избърса соса от устата си.
— Да, обаче показах снимката и на няколко клиенти в заведението — Халвуршен бързо погледна Хари. — Един старец, загърнат в палто, не само го беше виждал, но и попита защо не го приберем.
— В палто ли — изсумтя Хари. — Това е Мохикана. Конрад Оснес, военен моряк. Бива си го, но се страхувам, че вече не е благонадежден свидетел. И все пак. Юл каза, че бил в кафенето на отсрещния тротоар. Там няма телефонен автомат. Ако е искал да се обади някъде, най-естественото нещо е да отиде в „Скрьодер“.
Мьолер направи физиономия и погледна недоверчиво дюнера си. Беше се съгласил да опита дюнера-бюрек след доста увещания, включително след реклама от Хари: това било специалитет, дошъл от Турция, Босна и Пакистан.
— Наистина ли вярваш на тези глупости с раздвояването на личността, Хари?
— И на мен ми се струва толкова невероятно, колкото и на теб, шефе, но според Ауне е възможно. И има желание да ни помогне.
— Очакваш Ауне да хипнотизира Юл и да извика този Даниел Гюдесон, който той носи вътре в себе си, и да му измъкне самопризнание?
— Не е сигурно, че Евен Юл дори знае какво е сторил Даниел Гюдесон, затова е крайно необходимо да говорим с него — настоя Хари. — За щастие хората с МЛР са много податливи на хипноза, понеже непрекъснато правят със себе си точно това — автохипнотизират се. Така твърди Ауне.
— Страхотно — Мьолер погледна отегчено нагоре. — И за какво ти е заповед за обиск?
— Както сам спомена, нямаме нито технически доказателства, нито свидетели, а знаем, че не можем да пробутаме такива психологически истории в съда.
— Но ако намерим пушката „Мерклин“, значи отиваме в съда; друго не ни трябва.
— Хм — Мьолер се спря на тротоара. — Мотив.
Хари погледна Мьолер въпросително.
— Опитът ми показва, че дори и обърканите хора обикновено се ръководят от някакъв мотив в лудостта си. А не виждам какъв мотив има Юл.
— Юл няма, шефе — съгласи се Хари. — Даниел Гюдесон има. Сигне Юл е преминала малко или много на вражеската страна и може би това е послужило на Гюдесон като мотив за отмъщение. Написаното върху огледалото — Господ е моят съдник — може да означава, че схваща убийствата като кръстоносен поход на един-единствен рицар, че има оправдание, макар другите да го осъждат.
— А другите убийства? Бернт Бранхауг и — ако си прав, че убиецът е един и същ — Халгрим Дале?
— Нямам представа какви са били мотивите му. Но Бранхауг е застрелян с пушката „Мерклин“, а Дале е познавал Даниел Гюдесон. А според доклада от аутопсията Дале е бил заколен с прецизност, типична за хирург. Ето. Юл е започнал да учи медицина и е мечтаел да стане хирург. Не е изключено Дале да е трябвало да умре, защото е разобличил Юл, че се е представял за Даниел Гюдесон.
Халвуршен се изкашля.
— Какво има? — раздразнено попита Хари. Познаваше Халвуршен достатъчно добре, за да знае, че ще последва възражение. И най-вероятно добре обосновано.
— От думите ти за МЛР излиза, че той е бил Евен Юл, когато е убил Халгрим Дале. Даниел Гюдесон не е бил хирург.
Хари преглътна последната хапка от дюнера, избърса се със салфетката и се огледа за кофа за смет.