Скъпи Урия,
Обичам те. Ще те обичам до края на живота си, напълно съм сигурна, но странното е усещането ми, че съм те обичала цял живот. Като получих писмото ти, плаках от радост, беше…
Хари отиде в кухнята с листовете в ръка, намери кафе в шкафа над мивката и сложи кафеварката на котлона, без да спира да чете. За щастливото им, но и болезнено, и горчиво събиране в един хотел в Париж. На следващия ден се сгодили.
Оттук нататък Гюдбран пишеше все по-рядко за Даниел и накрая сякаш Даниел съвсем изчезна.
Вместо това разказваше за влюбена двойка, която заради убийството на Кристофър Брокхард все още усеща как преследвачите дишат във врата й. Срещат се тайно в Копенхаген, Амстердам и Хамбург. Хелена знае за новата идентичност на Гюдбран, но дали е знаела и цялата истина за убийството на фронта, за ликвидацията на членовете на семейството на Фауке? Изглежда, не е било точно така.
След изтеглянето на съюзническите войски се сгодяват, а през 1955 година тя напуска Австрия. Сигурна е, че страната пак ще се напълни с „военнопрестъпници, антисемити и фанатици, които не са се поучили от грешките си“. Установяват се в Осло, където Гюдбран, все още под името Синдре Фауке, продължава да управлява малкото предприятие. През същата година ги венчава католически свещеник на скромна церемония в градината на Холменколен, където си купили голяма къща с парите, които Хелена взела от продажбата на шивашкия цех във Виена. Гюдбран пишеше, че са щастливи. Хари чу как водата свири и с изумление погледна изкипялото кафе.
Сто и седма глава
Хелена изгуби толкова много кръв, че животът й висеше на косъм, но за щастие лекарите се намесиха навреме. Изгубихме детето. Хелена бе неутешима, разбира се, макар да не спирам да й повтарям колко е млада и ще имаме други възможности. За жалост лекарят не е така оптимистично настроен. Той каза, че матката…
Сто и осма глава
Дъщеричка. Ще се казва Ракел. Плаках много, а Хелена ме потупваше по бузата и каза, че пътищата Господни са…
Хари пак седна в хола и разтърка очи с ръка. Защо не се сети веднага, щом видя снимката на Хелена в стаята на Беатрис? Майка и дъщеря. Трябва да е бил напълно отвеян. Вероятно точно това е отговорът — отвеян. Та той виждаше Ракел навсякъде: по улиците в лицата на минаващите покрай него жени, по десетина телевизионни канала, зад барплота на някое кафене. Защо да обръща специално внимание на лицето й на някаква снимка на красива жена на стената?
Дали да се обади на Мускен и да поиска потвърждение за написаното от Гюдбран Юхансен, наричан още Синдре Фауке. Нужно ли бе? Все още не.
Хари пак погледна часовника. Защо прави това, защо бърза да прочете мемоарите, а не тръгне за срещата с Ракел в единадесет? Елен би му отговорила, но нея я няма, а и той не разполага с време да мисли какъв е отговорът в момента. Точно сега не разполага с време.
Разлисти напред до датата 7 октомври 1999 година. Оставаха само няколко страници до края на ръкописа. Хари усети как ръцете му лепнат от пот. Почувства пристъп от същото настроение, което бащата на Ракел пишеше, че е изпитал пред писмото на Хелена — нежелание накрая да се сблъска с неизбежното.
Сто и девета глава
Умирам. След всичко преживяно странно е да разбера, че като човечето хора и аз ще умра от обикновена болест. Как да съобщя на Ракел и Олег? Тръгнах по улица „Карл Юхан“ и усетих как животът, който след смъртта на Хелена ми се струваше безполезен, изведнъж се превърна в нещо ценно за мен. Не защото не копнея да те видя, Хелена, а понеже задачата ми на тази земя досега бе пренебрегвана, и сега се оказва, че не ми остава време. Изкачих се на същото чакълесто възвишение като на 13 май 1945-а. Престолонаследникът все още не е излязъл на балкона, за да каже, че разбира. Той разбира само другите, които имат трудности. Не мисля, че ще излезе, май ни е предал.
После заспах, опрян до едно дърво, и сънувах дълъг и причудлив сън, като откровение. И като се събудих, старият ми спътник и приятел също се бе пробудил. Даниел се завърна. И знам какво иска той.