Хари извади пълнителя от пушката и го остави на дивана, чак тогава набра номера на рецепцията и помоли Бети да повика линейка. Позвъни на Халвуршен и му съобщи, че опасността е преминала, пренесе стареца на дивана, седна на един стол и зачака.
— Накрая го пипнах — прошепна старецът. — За малко да се измъкне, знаеш ли. В падината.
— Кого пипна? — Хари дръпна силно от цигарата.
— Даниел, как кого. Накрая го пипнах. Хелена имаше право. През цялото време бях по-силния.
Хари изгаси цигарата и застана до прозореца.
— Умирам — прошепна старецът.
— Знам — каза Хари.
— Стои на гърдите ми. Виждаш ли го?
— Какво да видя?
— Порът.
Но Хари не виждаше никакъв пор. Виждаше как бял облак премина по небето като разсеяно съмнение, виждаше как норвежките знамена се развяват на всички пилони в града и как край прозореца прелетя сива птичка. Но не видя никакъв пор.
Десета част
Възкресение
Сто и шестнадесета глава
Бярне Мьолер откри Хари в чакалнята на онкологичното отделение.
Шефът на Главното полицейско управление седна до Хари и намигна на момиченце, което смръщи вежди и се обърна на другата страна.
— Разбрах, че всичко е приключило.
Хари кимна.
— В четири часа през нощта. Ракел бе неотлъчно до него. Сега и Олег е вътре. Какво правиш тук?
— Исках само малко да си поговорим.
— Трябва да изпуша една цигара — каза Хари. — Ела да излезем навън.
Намериха свободна пейка под кичесто дърво. Над тях по небето бързо преминаваха леки облачета. Явно предстоеше още един топъл ден.
— Значи Ракел не подозира нищо? — попита Мьолер.
— Нищичко.
— Значи само аз, Майрик, началничката на полицията, правосъдният министър и премиерът сме в курса на случая. И ти, естествено.
— Ти по-добре от мен си наясно кой какво е научил, шефе.
— Да. Разбира се. Просто мисля на глас.
— Та какво искаше да ми кажеш?
— Знаеш ли, Хари? Понякога ми се иска да работя на друго място. Някъде, където има по-малко политика и повече полицейска работа. Например в град като Берген. Но после се събуждам в дни като днешния, заставам до прозореца на спалнята и поглеждам фиорда и остров Хуведоя, чувам птичи песни и… нали разбираш? И тогава неочаквано усещам, че не ми се ходи никъде.
Мьолер наблюдаваше калинка, която пълзеше по бедрото му.
— Опитвам се да кажа, че бихме искали нещата да останат такива, каквито са си.
— За кои неща говориш?
— Чувал си, че през последните двадесет години са разкрити поне по десет покушения срещу всеки американски президент? И всички извършители са арестувани, без новината да стане медийно достояние. Никой няма да спечели, ако излезе наяве, че е планиран атентат срещу държавния глава, Хари. Особено ако на теория покушението е можело да бъде успешно.
— На теория ли, шефе?
— Формулировката не е моя. Но изводът все пак е, че случаят трябва да се покрие. За да не се всява несигурност. Или да се разкрият слабости в планирането на охраната. И това не са мои думи. Атентатите имат заразителен ефект, точно като…
— Знам какво имаш предвид — прекъсна го Хари и издуха цигарения дим през носа си. — Но го правим най-вече от солидарност с онези, които носят отговорността, нали? Онези, които са можели и е трябвало да обявят тревога по-рано.
— Както казах — отбеляза Мьолер, — понякога Берген ми се вижда доста добра алтернатива.
Помълчаха известно време. Пред тях подскачаше птичка, въртеше задницата си, кълвеше нещо в тревата и се оглеждаше осторожно.
— Стърчиопашка — обади се Хари. — Motacilla alba. Предпазлива птичка.
— Какво?
— „Наръчник за приятелите на птиците“. Какво ще правим с убийствата, които извърши Гюдбран Юхансен?
— Нали още преди това имахме задоволителни отговори за тези убийства?
— Какво имаш предвид?
Мьолер започна да се оглежда неспокойно.
— Ако се разровим в тези случаи, само ще отворим стари рани у засегнатите и рискуваме някой да разплете цялата история. Случаите са си разкрити.
— Точно така. Евен Юл. И Свере Улсен. А убийството на Халгрим Дале?