— Доста бързо — гласът й бе твърд и спокоен.
— Да, отчаяно се нуждаят от нови попълнения. Водим война, както знаеш.
— Да — кимна тя, но не изрече онова, което си помисли: водим война, а тук, на сто мили от фронта, ти се мотаеш, макар че си на двадесет и две, и вършиш работа, която може да върши и седемдесетгодишен старец. Благодарение на господин Брокхард-старши.
— Мислех да те помоля да му предадеш съобщението. Вие двамата, изглежда, се разбирате много добре.
Забеляза колко изпитателно я гледа.
— Какво впрочем харесваш толкова много точно в него? Какво го отличава от останалите четиристотин войници, които лежат в болницата?
Понечи да възрази, но той я изпревари.
— Извини ме, Хелена, това, разбира се, не е моя работа. Просто съм любопитен по природа. Аз…
Хвана перодръжката между двата си показалеца и я вдигна пред себе си, обърна се и погледна през прозореца.
— … просто се чудя какво виждаш в някакъв чуждестранен авантюрист, извършил предателство към собствената си страна, за да спечели благоразположението на победителите. Ако разбираш какво искам да кажа. Как е впрочем майка ти?
Хелена преглътна, преди да отговори:
— Няма нужда да се тревожите за майка ми, докторе. Ако ми дадете заповедта за назначение, веднага ще я занеса.
Брокхард се обърна към нея. Вдигна от бюрото някакво писмо.
— Ще го пратят в трета танкова дивизия в Унгария. — Знаеш какво означава, нали?
Тя смръщи чело.
— Трета танкова дивизия ли? Той е доброволец от есесовците. Защо ще го командироват в редовната войска на Вермахта?
Брокхард вдигна рамене.
— В днешно време сме длъжни да допринасяме с това, с което можем, и да решаваме проблемите, пред които сме изправени. Или не си съгласна, Хелена?
— Какво имате предвид?
— Той е пехотинец, нали? Значи само ще тича след танковете, няма да седи вътре. Един приятел, който беше в Украйна, разказва, че стреляли по руснаците, докато картечниците започнели да парят и въобще нямало време да изстинат, а труповете лежали на купчини, но идвали все нови и нови доброволци, сякаш нямали край.
Тя не можеше да се владее повече. Идеше й да грабне писмото от Брокхард и да го разкъса.
— Дано млада жена като теб бъде поне малко реалистично настроена и не се привърже прекалено силно към мъж, когото най-вероятно никога повече няма да види. Впрочем този шал много ти отива, Хелена. Семейна ценност ли е?
— Изненадана съм и съм трогната от вашата загриженост, докторе, но ви уверявам, че е напълно излишна. Нямам специално отношение към този пациент. Време е да сервирам обяда, така че, ако ме извините, докторе…
— Хелена, Хелена… — Брокхард поклати глава и се усмихна. — Наистина ли мислиш, че съм сляп? Че мога да гледам безучастно каква мъка ти причинява всичко това? Близкото приятелство на семействата ни е причина да усещам някаква невидима, свързваща ни нишка, Хелена. Иначе не бих си позволил да ти говоря с такъв интимен тон. Прости ми, но сигурно си забелязала, че питая топли чувства към теб и…
— Престанете!
— Какво?
Хелена затвори вратата зад себе си и повиши глас:
— Тук съм по собствено желание, Брокхард, не съм като вашите медицински сестри, с които можете да си играете, както поискате. Дайте ми онова писмо и казвайте, каквото ще казвате, защото иначе излизам веднага.
— Скъпа моя Хелена — лицето на Брокхард придоби угрижено изражение. — Не разбираш ли, че зависи от теб?
— От мен ли?
— Изписването на пациент е много субективно нещо. Особено при травма на главата.
— Ясно ми е.
— Бих могъл да му изпиша болничен лист за още три месеца, а кой знае дали след три месеца изобщо ще има Източен фронт?
Тя погледна Брокхард с недоумение.
— Ти четеш Библията старателно, Хелена. Сещаш се за историята за крал Давид, който желаел Витсавее, макар че била омъжена за един от войниците му, нали? Затова наредил на генералите си да изпратят съпруга й на първа линия във войната, за да умре. И крал Давид да може спокойно да й предложи женитба.
— Какво общо има това?
— Нищо. Нищо общо, Хелена. Не би ми хрумнало да изпратя избраника на сърцето ти на фронта, ако не беше достатъчно здрав. Това важи за всичките ми пациенти. Това искам да кажа. А понеже ти си толкова наясно със здравословното му състояние, колкото и аз, си помислих дали не е добре да чуя какво ще ме посъветваш преди да взема окончателно решение. Ако според теб не е достатъчно здрав, защо да не изпратя нов болничен лист до Вермахта?