А тази акселерация в производството на конски сили отново е само израз на акселерацията на нашето разбиране на така наречените природни закони. Това разбиране = страх.
Хари установи с един поглед, че няма съобщения на телефонния секретар (още една ненужна инвестиция), съблече ризата си, сложи я в коша за мръсни дрехи и си взе чиста от изрядно подредената купчинка в шкафа.
Остави секретаря включен (в случай, че се обадят от „Галъп Норвегия“), заключи и излезе.
Без капка сантименталност си купи последните за това хилядолетие вестници от магазина на Али. Хората бързаха към къщи след последните покупки за голямата вечер на хилядолетието. Хари зъзна в палтото си, докато прекрачи прага на ресторант „Скрьодер“. Лъхна го влажната миризма на човешка топлина. Беше доста препълнено, но той видя, че любимата му маса тъкмо се освобождава, и се насочи натам. Възрастният човек, който стана от масата, си сложи шапката, погледна бързо Хари изпод побелелите си, рунтави вежди и безмълвно кимна, преди да си тръгне. Масата се намираше до прозореца и през деня представляваше едно от малкото места, където имаше достатъчно светлината за четене на вестници в слабо осветеното заведение. Хари едва успя да се настани и Мая се появи.
— Здравей, Хари — поизтупа тя покривката със сива кърпа. — Дневно меню?
— Ако готвачът днес е трезвен.
— Не е пил. Ще пиеш ли?
— Така да бъде — вдигна очи той. — Какво ще ми препоръчаш днес?
— Значи — тя сложи ръце на хълбоците си и обяви високо и ясно: — Противно на мнението на хората, този град има най-чистата питейна вода в страната. А най-слабо отровните водопроводи ще намериш в сгради от началото на XX век като тази тук.
— И кой ти каза това, Мая?
— Май беше ти, Хари — смехът й отекна дрезгав и сърдечен. — Цистерната впрочем би ти отивала.
Тя каза последното с доста нисък глас, записа си поръчката и изчезна.
Останалите вестници гъмжаха от статии за новото хилядолетие, затова Хари се зае с „Дагсав исен“. На шеста страница погледът му попадна на голяма снимка на самотна дървена табела с нарисуван на нея слънчев кръст. Осло 2611 км, пишеше на едната стрелка, Ленинград 5 км — на другата.
Статията, подписана от Евен Юл, професор по история, започваше с кратко резюме: Условията за развитие на фашизма, видени в светлината на растящата безработица в Западна Европа.
Хари бе срещал и преди името на Юл във вестниците. Той имаше славата на истинска знаменитост, станеше ли въпрос за окупацията на Норвегия и Националното обединение. Хари прелисти вестника, но не откри нищо интересно. Върна се на статията на Юл. Представляваше коментар на по-раншна публикация за силните позиции на неонацизма в Швеция. Юл описваше как неонацизмът, който през 90-те, в периода на икономически подем, е вървял към своя упадък в цяла Европа, сега се завръща с подновени сили. Според него характерна особеност на новата вълна е по-силната идеологическа основа. Докато неонацизмът през 80-те бил най-вече мода и чувство на принадлежност към някаква група, уеднаквяване под формата на облекло, бръснати глави и архаични лозунги от рода на „Sieg heil“, то новата вълна е по-добре организирана. Разполагала със стабилен финансов гръб и не разчитала толкова на отделни платежоспособни водачи и спонсори. Освен това новото движение не било просто реакция срещу определени явления от обществения живот като безработица и имиграция, пишеше Юл. То искало да създаде алтернатива на социалдемокрацията. Ключовата дума била обновление — морално, военно и расово. Залезът на християнството се използвал като пример за морален упадък, заедно с ХИВ и повишената злоупотреба с наркотици. И образът на врага бил частично променен: привържениците на ЕС, рушители на националните и расовите граници, НАТО, който протягал ръка на руските и славянските народи от второ качество и новата азиатска капиталистическа аристокрация, заемаща мястото на евреите като световни банкери.
Мая се появи с обяда.
— Кнедли ли? — попита Хари и се загледа в сивите топчета, разположени върху канапе от китайско зеле, полято със сос от майонеза и кетчуп.