— Ще направим, каквото можем.
— Ще се свържа с вас отново, щом разберем, че ни помагате.
— Както се досещате, нещата не стават така, госпожице Хохнер. Първо трябва да видим резултатите от получената информация и едва тогава можем да му помогнем.
— Брат ми има нужда от гаранции. Процесът срещу него започва след две седмици.
Гласът й изневери някъде по средата на изречението и Хари разбра, че е готова да се разплаче.
— Мога да ви дам единствено моята дума, че ще сторя всичко по силите си, госпожо Хохнер.
— Не ви познавам. Не разбирате. Възнамеряват да осъдят Андреас на смърт. Те…
— И въпреки това мога да ви предложа само това.
Тя се разплака. Хари зачака. След малко хлипането й утихна.
— Имате ли деца, госпожо Хохнер?
— Да — подсмръкна тя.
— И знаете за какво съдят брат ви?
— Разбира се.
— Тогава разбирате, че той се нуждае от цялото възможно опрощение на греховете си. Ако чрез вас ни помогне да спрем атентатор, ще направи нещо добро. И вие също, госпожо Хохнер.
Тя дишаше тежко в слушалката. За миг Хари си помисли, че пак ще заридае.
— Обещавате ли да направите всичко по силите си, господин Хуле? Брат ми не е извършил всички неща, за които го обвиняват.
— Обещавам.
Хари се заслуша в собствения си глас. Спокоен и непоклатим. Същевременно обаче стискаше силно слушалката.
— Окей — прошепна тихо Констанс Хохнер. — Андреас казва, че човекът, който взел от него оръжието и му платил на пристанището онази нощ, не бил същият, който го поръчал. Онзи бил почти редовен клиент, млад мъж. Говорел добре английски със скандинавски акцент. И настоявал Андреас да го нарича с кодовото име Принца. Андреас смята, че трябва да се разтърсите из средите, където използват оръжия.
— Това ли е всичко?
— Андреас никога не го е виждал, но е сигурен, че веднага ще разпознае гласа му, ако му изпратите запис.
— Добре — Хари се надяваше тя да не долови разочарованието му. Механично изправи рамене, сякаш за да звучи по-твърдо, когато й сервира лъжата:
— Ако открием нещо, ще задействам нещата оттук. — Думите пареха в устата му като сода каустик.
— Благодаря ви, господин Хуле.
— Няма защо, госпожо Хохнер.
Повтори си наум два пъти последното изречение, като тя затвори.
— Това е ужасно — въздъхна Елен, след като чу историята за семейство Хохнер.
— Виж дали умът ти е в състояние да забрави за секунда, че е влюбен, и да направи някой от триковете си — подкани я Хари. — Досега все пак си имала прозрения.
— Незаконен внос на оръжие, редовен клиент, Принца, среди на притежатели на оръжие.
— Четири са.
— Само с толкова разполагам.
— Защо ли се съгласявам на всичко това?
— Защото ме обичаш. Сега трябва да бягам.
— Почакай. Разкажи ми за онази жена, с която…
— Надявам се интуицията ти да е по-добра по криминалните въпроси, Елен. Чао.
Хари набра номера в Драмен, който откри в базата данни.
— Да, моля — прозвуча сериозен глас.
— Търся Едвард Мускен.
— Аз съм. С кого разговарям?
— Старши инспектор Хуле от службата за сигурност. Имам няколко въпроса.
Хрумна му, че за пръв път се представи като старши полицейски инспектор. По една или друга причина му звучеше като лъжа.
— Да не се касае за сина ми?
— Не. Удобно ли е да ви посетя утре в дванадесет часа, Мускен?
— Пенсионер съм. И живея сам. Едва ли има време, когато да не е удобно, инспектор Хуле.
Хари се обади на Евен Юл и го осведоми за последните новини.
На път към столовата, за да си купи кисело мляко Хари се замисли за думите на Елен относно убийството на Халгрим Дале. Щеше да звъни на КРИПОС, за да получи най-новата информация, но имаше силното усещане, че Елен вече му е казала всичко съществено по случая. И все пак. Статистическата вероятност да бъдеш убит в Норвегия е нула цяло и десет промила. Ако човек, който издирваш, се появява като труп от убийство преди четири месеца, е трудно да си помислиш, че това е случайно. Възможно ли е убийството да се свърже по някакъв начин с покупката на пушката „Мерклин“? Часът бе едва девет, а Хари вече имаше главоболие. Надяваше се Елен да успее да се сети нещо за Принца. Каквото и да е. Ако не друго, то поне щеше да има отправна точка.