Лавджой сваля бинокъла.
— Той го е отвел — казва сержантът.
— И аз все това ви повтарям — казва Филип. — Исусе, момчета. Видях…
Лавджой повдига бинокъла, за да го вземе някой от другите.
— Погледнете.
Лари го взема от ръката му. Присвива очи, докато Лавджой намества лещите.
— Това не са отпечатъци от ботуши, сержант. Това са…
— Какво са? — протяга се и Дуейн към бинокъла.
След като ги е видял с очите си, Лари казва:
— Копита.
— Наистина ли? — ахва Филип и посяга на свой ред към бинокъла. — Казах ви, че видях шибаното нещо!
Дуейн не оспорва. Но не е убеден.
— Хей. Човече, само защото има някакви кози отпечатъци в пясъка, това не означава, че Рос е изчезнал, яхнал това нещо.
— Той го е отвел — повтаря Лавджой.
Всички си представят едно и също нещо едновременно. Едно невъзможно и несъществуващо нещо вдига Рос от пясъка и го понася из пустинята.
Щайн прави снимка.
— Няма начин — казва Дуейн. — Няма да преследваме халюцинацията на Филип през пустинята. Няма да напуснем това място, докато не разберем какво се е случило с Рос.
Чува се само вятърът, сякаш Рос се е разтворил във въздуха.
Лавджой нарушава тишината.
— Събирайте багажа, войници.
— Ние не сме войници.
— Събирайте.
— Не сме се съгласявали на това. Съгласихме се…
— Можеш да останеш, редник Ноулс. Но нощта ще се спусне скоро. И заедно с нея може да дойде и звукът. И не мисля, че ще искаш да си сам, когато това се случи. Независимо кое от двете.
За първи път виждат Лавджой като водач, Лавджой като войник.
Дуейн поглежда към Лари за помощ. Поглежда към Филип. Но другите от бандата са взели решение.
— Огледайте отново брега — казва Дуейн неуверено, не конкретно към някого. — Проверете мъглата.
Страхът му от напускането на това място, от отдалечаването от точката, където щеше да се върне да ги вземе самолетът, буквално може да се напипа във въздуха.
— Събирайте багажа! — изкрещява Лавджой.
Това е гласът на висш командващ офицер от армията на Съединените щати.
След това отива да опакова собствения си багаж. Дуейн пристъпва към Филип.
— Оттеглихме се от армията преди много време — казва той.
— Видях нещо — повтаря Филип. И може би защото са само двамата, но сега Дуейн се вслушва в него, наистина го чува. — И тези отпечатъци…
— Филип, не знаем какво има там, не знаем…
Филип поставя ръка на рамото на Дуейн. Поглежда го право в очите.
— Говорим за Рос, човече. За Рос.
Дуейн въздъхва дълбоко, поглежда към водата, а след това се отпуска на колене до собствената си екипировка.
Когато Филип приключва с опаковането, се присъединява към Гриър в края на лагера. Другите все още работят зад тях.
— Знаеш ли защо Лавджой е понижен? — пита изведнъж Гриър.
— Не — казва Филип. — И точно сега не ми пука.
Гриър примижава срещу слънцето, към тялото на пустинята.
— А може би е важно да научиш.
Филип поглежда назад и вижда, че Дуейн и Лари опаковат втория Аmрех. Филип се е погрижил за първия.
— Давай.
— Сержант Лавджой, бивш генерал Лавджой — Гриър докарва леко снизходителен акцент при наблягането на званието, — е бил освободен от високия си ранг заради… фиксиране в покойници. Лудият блондин е бил заловен, докато се опитвал да изпомпва кръвта на наскоро починали войници и да я влива в органите на току-що ранени.
— Какво означава това?
— Означава, че е вземал банки с кръв от медицинската станция, без да има разрешение за това. Означава, че е коленичил до ранените по средата на битка и опитвал да достави все още използваема кръв за тези, които губили своята прекалено бързо, за да оцелеят.
Лари излиза от мъглата. След това се връща в нея.
— Понижили го не само защото са го хванали да го прави; а защото първо предложил идеята на армията, а те я отхвърлили.
— Откъде знаеш всичко това? — пита Филип, поглеждайки обратно към останалите музиканти и после пак към пустинята, където се надява, умолява някого да види проблясване, фигура, знак за изчезналия им приятел.
— Брат ми е бил един от войниците, които той е спасил.
Филип поглежда Гриър.
— Какво е станало?
Зад Гриър Лавджой плъзва ръце през ремъците на раницата си.
— Брат ми Джеф бил много тежко ранен — продължава Гриър. — Изстрел в дясното бедро. Мъртъв крак. Каза ми, че е видял как челюстта на негов приятел избухва на парчета. Друг бил прострелян в стомаха. Цялата земя била почервеняла от кръв. „Като оцветена с пастели", така ми казваше. Каза, че миришело като в гараж, сякаш оправял колата си. Бързо губел сили. Започнал да вика за помощ, но помощта вече идвала, във формата на все още тогава генерал Лавджой. Когато нашият сержант изплувал от мъглата на войната, Джеф си казал, че сигурно вече е пукнал или бълнува в предсмъртен унес, защото не могъл да повярва, че генерал от армията на САЩ е на бойното поле. Наблюдавал, проснат по гръб, докато Лавджой дал знак през рамо на някого и се появили двама войници, влачещи труп през калта.