Зад Гриър Лавджой приближава. На слънцето зачервяването по скалпа му и снопчетата руса коса блестят още по-забележимо.
— Джеф си помислил, че ще заровят и двамата заедно. После видял помпата. Лавджой доближил лицето си до него и му казал: „Бих те попитал коя кръвна група си, но не мисля, че ще получа отговор от него". Войниците напъхали помпата в изкормените вътрешности на трупа и Джеф повърнал. Тръбичката се пълнила бързо. Лавджой посочил раната на Джеф и войниците забили другия край на помпата във взривеното бедро на брат ми.
Гриър потърква притеснено собственото си бедро. Филип вижда, че Лавджой е на половината разстояние до тях. Върви бавно. Поглежда към слънцето.
— Но това, което наистина уплашило Джеф, бил погледът на Лавджой, начинът, по който се поклащал на ботушите си, без каска, докато куршумите плющели покрай главата му. Каза, че косата му се веела така, сякаш мислите вътре в черепа му били наелектризирани.
— Явно му е спасил живота — казва Филип. Мисли си как да спаси живота на Рос.
— Лавджой не се отказва — продължава Гриър. — Никога. Сержантът стига до тях, после ги отминава. След още десет стъпки се спира и се взира.
Дуейн и Лари излизат от мъглата. Влачат втория Аmрех, също както Филип тегли първия, върху неговия собствен пластмасов капак.
Като шейна.
— Филип — произнася Дуейн, а в очите му се вижда тежестта на смъртта, — не можем да се върнем у дома без него.
— Знам.
Щайн отива при Лавджой. Прави снимка на пустинята. След това на Лавджой, докато Смахнатият блондин прави подканващ знак за започване на лова.
Потеглят.
Филип поглежда назад към водата и потръпва от студ. Не защото въздухът, където са, ще е по-студен от този там, където отиват, а защото морето е като осигурително въже и сега, за да намерят Рос, те са го развързали.
24
Филип не спи. Вместо това обмисля станалото. Не само за това, че Сандс е луд. Предишната нощ той бе разпознал вида лудост в очите на лекаря. Филип я бе виждал в други музиканти в Детройт. Ароматът на успеха, сензацията от последната седмица, групи, опиянени от малкото слава, която бяха погълнали и им бе дошла в повече.
Доктор Сандс също е пиян. И на Филип не му е нужно да търси много надалече, за да определи от какво се е напил така.
Всичко е заради начина, по който се възстановява Филип. И заради чувството за богоподобност, което сигурно изпълва лекаря, задето е способен да сътвори такова изцеление.
Без да е спал, без да си е почивал, Филип мисли дълго време на кого да каже.
Доктор Сандс е луд. Той дойде в стаята ми снощи.
Помогнете ми.
Но сестра Делорес е праволинейна и без въображение като вратата на стаята. Санитарите Карл и Джери са лоялни и обучени да спазват инструкции като кучета. Франсин е почти толкова страшна, колкото и лекарят. На кого може да се довери тук?
Разбира се, има само един човек. Но има голяма разлика между здравословните отношения пациент — медицинска сестра и опита на този пациент да клевети главния лекар пред същата тази медицинска сестра.
Дали тя ще си помисли, че Филип е луд?
Ако е честен със себе си, Филип би си признал, че сестра Елън е точно от онзи вид момичета, които го изнервяха някога в Детройт. Хубава, разбира се, но най-много го плаши умът й. Тя е по-умна от него. Вероятно по-откровена, отколкото той някога е бил. Вероятно знае как да се наслади на няколко питиета, без нощта да се превърне в бедствие, с по няколко нарушени закона.
Да, Елън е типът жена, който Филип би подминал в бара, убеден, че ако я заговори, ако си разменят дори няколко думи, има опасност да се изгуби.
Дали тя е правилният човек, на когото да каже? Щеше ли да му повярва? Или щеше да се окаже, че е сбъркал в преценката си?
Сега, наблюдавайки поклащащата се в лъжица супа, осъзнава, че Елън трепери и се изненадва. От какво се страхуваше тя?
— Съжалявам — казва Елън.