Посяга към копчето за настройка и с известно затруднение намалява скоростта, първо наполовина, после с една четвърт.
Неестественото разтегляне и бавно променящата се скорост го карат да повърне.
Звуковите завеси се разделят и се разкрива нов звук.
Филип го разпознава, той знае какъв е този звук.
Може да прекрати прилошаването, като свали слушалките. Като спре машината. За Бога, пръстът му е върху копчето.
Но той не го прави. Иска да чуе още.
Този нов звук… има ли в него някаква следа към това, което се бе случило с Рос?
Поглежда към тялото, сякаш то може да му каже.
И тялото помръдва.
— Хей! — Филип хвърля слушалките от ушите си и запълзява назад към тялото. — Той се мръдна! Пръстите му мръднаха!
Лавджой вади пистолет от колана си. Стреля в тялото.
Но не. Няма изстрел.
Пистолетът само щраква.
Тялото не се движи, но Лавджой стреля отново.
Нищо.
Той поглежда към Щайн.
— Дай ми пистолета си.
— Какво, сержант?
Тогава Лавджой посяга към него и Щайн му го дава.
Лавджой стреля.
Кликане. Нищо.
Сержантът го пуска на пясъка.
— Редник Ноулс. Дай ми пистолета си.
— Какво става тук? — казва Дуейн. Но подава оръжието си. Лавджой се цели в пустинята. Стреля.
Кликане.
Нищо.
Лари му подава своето оръжие.
Кликане.
Нищо.
— О, мамка му — казва Дуейн. — О, мамка му.
— Какво става тук? — пита Щайн. Видно е, че и останалите се питат същото.
Гриър му обяснява.
— Звукът е обезвредил ядрена бойна глава на САЩ.
— Значи казваш, че…
Лавджой опитва с пистолета на Филип.
Нищо.
Мята го в купчината при другите.
— Исусе — прошепва Лари. И този път го казва така, както говорят хората, когато имат предвид, че са сериозно загазили.
Взводът се взира в пустинята. Преценяват риска да се изправят срещу нея невъоръжени.
— Чуйте го забавено — казва Филип. Сочи към магнетофона. — Това са стъпки.
Гриър се обръща към него.
— Какво искаш да кажеш, Филип?
— Лентата, когато я пуснах по-бавно. Това са… стъпки.
— Сякаш някой ще дойде — казва Дуейн.
Филип поглежда купчината безполезни оръжия.
— Сякаш някой вече е дошъл.
Войниците отново се взират надалече пред себе си. Но сега не виждат кой знае какво. Слънцето е залязло. В пустинята е тъмно.
— Гаси осветлението — прошепва Дуейн.
28
Елън крачи сама. Дребната й фигура, облечена в бяло, хвърля потрепващ образ, а краищата на коридора, там, където подът и стената се сливат, са тъмни и пространството зад нея е потънало в сенки. Но при минаването под всяка лампа над главата й се чувства разкрита и изложена пред чуждите очи.
Срещу нея върви сестра Франсин, движеща се в обратната посока, изчезва в мрака, после се появява под лампите, също като Елън.
— Добър вечер, Елън.
— Добър вечер, Франсин.
Разминават се, рамо в бяла униформа до рамо в бяла униформа, едната напът да посети Филип в звукоизолираната стая в крилото за рехабилитация, а другата, насочила се към място, където не би трябвало да влиза.
Елън не мисли, че Франсин е забелязала лявата й ръка, пъхната в джоба на престилката й. Също така не се съмнява и че постъпва правилно; стиска резервната връзка с ключове, за да не издрънкат, докато минава покрай Франсин, която познава отлично звука на болничните ключове.
На минаване покрай празната стая на Филип, Първа стая, Елън наднича вътре, макар да знае, че той не е там. Леглото стои неоправено, чаршафите са намачкани от падането на Филип на пода. Казаха й, че си е счупил три кости на лицето. Отново. Елън трепва при тази мисъл. Оглежда стаята и не забелязва нищо нередно. Пита се дали все пак няма нещо променено. От онези, невидимите неща.
С маска на професионализъм на лицето, Елън напуска стаята на Филип и продължава по коридора, покрай офиса в нейно ляво. Вътре сестра Робин, редовната заместничка, й кима мило за поздрав и Елън й отвръща с най-добрата усмивка от колега към колега, която е озарявала някога лицето й. Но когато Робин остава извън полезрението й и Елън завива вляво, далеч от входната врата на болницата, от тази усмивка вече няма и следа.
Пред нея вратата на тоалетната е покрита в пълна тъмнина, но Елън може да види блещукането на металната дръжка. Завива отново наляво, по коридора без пациенти, коридора, в който никоя сестра няма работа, освен ако не е сестра Франсин през нощта или сестра Делорес денем: медицинските сестри, отговорни за даването на лекарствата на пациентите.