За малко да забрави да го направи. Какво друго е забравила?
Спира и се опитва да се сети. Ключовете са в нея. Кибритът е в нея. Така ли е? Всички клечки ли е прибрала? Проверява джобовете си. Една, две, три. Да, три изгорели клечки. Шишенцата на рафта? Да. Върнала ги е. Да. Престилката? Елън наистина поглежда към бялата си престилка, блестяща дори в тази тъмнина. Поглежда отново в пространството между рафта и стената.
Ноктите. Бе забила нокти в стената. Май трябва да провери дали не е оставила отпечатък.
Трябва да се махаш оттук.
Пали четвърта клечка. Отива до стелажа, доближава клечката до стената. Не вижда следи. Но пламъчето трепти, нестабилно, ненадеждно.
От какво се бои? Какво се случва според нея в тази болница?
Защо искат той да се възстанови толкова бързо, Елън? За какво им е нужен здрав и силен?
Не знае.
Страхуваш ли се?
Да, Елън се страхува.
Гаси четвъртата клечка. Обръща се с лице към вратата. Готова да си тръгне. Трябва да си тръгне.
Прекосява стаята с лекарствата още веднъж и поставя ръката си на дръжката.
Колебание. Пауза. Ослушва се през матираното стъкло. Към коридора.
Нещо?
Нищо.
Отваря вратата.
Излиза в коридора. Чувства се разкрита, изложена под светлината, въпреки че тя е доста приглушена.
Ръката й трепери, докато заключва вратата. Прибира ключовете в джоба си. Пита се дали е изписано на лицето й: страхът, скривалището, объркването. Ако някой, който и да е, завиеше покрай ъгъла и тръгнеше към нея, щеше ли да забележи? Щеше ли да направи коментар по-късно?
Доктор Сандс, тази вечер видях Елън във втория коридор. Не знам какво е правила там, но е правила нещо.
Криеше се.
Страхуваше се.
Елън оставя черната си коса да увисне пред очите й.
Втренчила се е в пода, докато ходи. Така се усеща по-малко забележима. После прибира косата си зад ушите и повдига глава. По-добре е да изглежда нормално. Както винаги. А какво означава това? Как изглежда винаги?
Завива зад ъгъла, излиза от втория коридор. Входната врата е пред нея. Може да излезе през нея и да не се върне никога вече. Да се качи в колата си, да шофира до вкъщи, да си събере някои неща и да напусне Айова. Да отиде в Калифорния. Да си намери апартамент. Има достатъчно пари за бензин. Знае как да общува с хора. Ще си намери работа там, ще си създаде нов живот, ще излезе от това място на надигащи се сенки, ще започне отначало.
При входната врата завива надясно и поема по първия коридор. Това е коридорът, в който прекарва почти цялото си време. И все пак не се чувства в много по-голяма безопасност, след като вече влиза в него. Пред нея, само на няколко крачки, през вратата на кабинета се чува тракането на пишеща машина. Когато Елън стига дотам, надзърта вътре. Не иска да вижда Франсин. Не иска по-възрастната жена да се обърне към нея и да я погледне над пишещата машина със същата онази зяпнала уста и вцепенено изражение.
Знаеш ли какво правя, Елън? Пиша доклад. Познай за кого докладвам, Елън? Видях те в стаята с лекарства. Видях как се криеш като уплашено малко момиче.
Но зад пишещата машина не е Франсин. А Робин. Заместничката. Вероятно печата бележките на сестрата. Много работа си е това. Прави записките официални. За досието.
— Здравей — казва Робин, усещайки, че има някого на вратата, и се обръща към Елън.
— Здрасти.
— Уф, много работа! — поклаща глава Робин. Вечните реплики между колеги, познатите изрази.
— Да.
— Е, ще се заемам отново.
— Да.
Елън продължава към края на коридора, колебаеща се дали трябва да забие поглед в земята, дали да гледа нагоре, страхува се да срещне нечий поглед, страхува се, че внезапно ще изкрещи: Защо е нужно да бъде излекуван толкова бързо? ЗАЩО?
Не е сигурна къде точно отива. Ако доктор Сандс излезе от някоя врата по този коридор, ако я попита по какви задачи е тръгнала, не е убедена, че ще й стигне самообладанието, за да излъже.
Сега е някъде по средата на коридора. Стигна тук твърде бързо. Смътно си спомня лицето на Робин в кабинета, размазан образ в съзнанието й. Невероятно свежо лице се усмихва над нова бяла престилка.
В края на коридора — Рехабилитацията. И там, в една от стаите, е Филип.
Дали Франсин е при него? Дали му е донесла лекарството? Разбира се, че да. Тя прави точно това. Слага инжекции. Дава лекарства.
Елън стига до стаята прекалено бързо. Спира. Вратата се отваря, преди да я е докоснала.