Ненужното сляпо черво и пухкавото дебело черво
Има и по-хубави дни от тези, в които седим в лекарския кабинет с термометър в устата и друг в дупето. Така преди протичаше прегледът при подозрения за възпаление на сляпото черво. Ако температурата в дупето беше видимо по-висока от тази в устата, това се смяташе за важен признак. В днешно време лекарите не разчитат на разликите в термометрите. Сигнали за възпаление на сляпото черво са температура плюс болки вдясно под пъпа (при повечето хора сляпото черво се намира там).
Притискането на това място много често боли, докато вляво от пъпа по странен начин ни се отразява добре. Веднага щом отместим пръст от лявата страна обаче - ООХ! Това се дължи на факта, че нашите коремни органи са обгърнати от предпазна течност. При натиска върху лявата страна възпаленото черво плува надясно към по-голяма течна възглавница и това много му харесва. Един друг признак за възпаление на сляпото черво са болки при вдигане на десния крак срещу съпротивление (някой трябва да натиска крака ви) и липса на апетит или гадене.
Нашето сляпо черво се смята за ненужен орган. Все пак нито един лекар на света не би извадил сляпото черво на пациент със силни болки в корема. Официално сляпото черво е важна част от дебелото черво.
Това, което се отстранява при операция, е така нареченият апендикс, който виси в края на сляпото черво. Той дори не изглежда като същинска част от червото, а по-скоро като недостатъчно надут балон, с който клоуните правят животни. Нищо чудно, че никой не го взима на сериозно и че го наричат с името на тази част от червото, на която виси. Така както казват: „Живея в София“, въпреки че живеят във Волуяк.
Апендиксът не само е прекалено малък, за да се занимава с химуса, той е прикачен на място, до което храна почти не достига. Тънкото черво се съединява една идея по-нагоре странично с дебелото черво и така просто пропуска апендикса. Имаме си работа със създание, което може само да гледа отдолу какво светът избутва около него. Който още си спомня куполния пейзаж в устата, може би вече предполага каква компетентност дреме в странния наблюдател! Въпреки че е доста отдалечен от колегите си обаче, апендиксът принадлежи към имунните тъкани на сливиците.
Дебелото черво се занимава с нещата, които не е възможно да бъдат поети от тънкото черво. Затова и не изглежда като кадифе - да се добавят абсорбиращи власинки, чисто и просто би било напразно усилие. Вместо това то е родният дом на чревните бактерии, които разлагат последните остатъци от храната. А от тези бактерии, от друга страна, особено много се интересува имунната ни система. Така че апендиксът се намира на превъзходно място! Достатъчно далеч, за да не се занимава с всичките хранителни дреболии, но пък достатъчно близо, за да може да наблюдава всички чужди микроби. Докато по стените на дебелото черво има отделни складове с имунни клетки, апендиксът се състои почти изцяло от имунна тъкан. Мине ли оттук лош микроб, той веднага бива обграден от всички страни. Но това също така означава и че всичко наоколо може да се възпали - 360-градусова панорама, така да се каже. Ако малкият апендикс силно се подуе, за него става още по-трудно да „измете“ микробите от себе си. Така се стига до повече от сто хиляди операции на сляпото черво всяка година само в Германия.
Но това изобщо не е единственият ефект. Ако тук оживяват само добрите и всичко вредно се атакува, то по допускане това би значело, че в един здрав апендикс се намира изключително добре подбрана колекция от най-добрите, най-полезните бактерии. Точно това е резултатът от изследванията на американските учени Рандъл Болинджър и Уилям Паркър, които са формулирали тази теория през 2007 година. На практика до това положение се стига например след силен пристъп на диария. Тогава много от типичните жители на червото биват „изметени“ и за новите микроби е като лесна игра да населят свободната площ. Но ние не бихме искали да оставим тази работа на случайността. Според Болинджър & Паркър точно тук отборът на апендикса влиза в играта и се разгръща, пазейки отдолу цялото дебело черво.
Не може да се каже, че Германия е област с много причинители на диария. Дори и да хванем някой чревен грип, околната среда е снабдена с много повече безопасни микроби, отколкото например в Индия или Испания. Така че може да се каже, че апендиксът не ни е чак толкова необходим, колкото на хората там. Затова не трябва да се притесняваме излишно, ако сме претърпели операция на сляпото черво или ако тя предстои! Имунните клетки на останалата част от дебелото черво не са разположени така нагъсто, но като цяло са в пъти повече от тези на апендикса и достатъчно компетентни, за да могат да поемат цялата работа. Който получи диария и все пак пожелае да се подсигури, може да си купи добри бактерии от аптеката за новонаселяване на червото.