Мозъкът и червото
Това е асцидия.
Тя може да ни разясни схващането си за нуждата от мозък. Асцидиите, както и ние, хората, принадлежат към хордовите животни. Имат малко главен мозък и един вид гръбначен мозък. Чрез гръбначния мозък главният мозък изпраща заповедите си надолу към тялото и в отговор получава интересни новини. При хората от очите например получава изображение на пътен знак, при асцидиите - пак от очите, дали риба пресича пътя им. При хората от кожните сензори се сдобива с информация за температурата навън, при асцидиите - за температурата на водата в дълбоките пластове. При хората - дали е препоръчително да се яде съответният вид храна, при асцидиите - също.
Снабдени с тази информация, младите асцидии навигират през големия океан: избират си място, което им харесва. Когато намерят някоя скала, която им се струва достатъчно сигурна, добре темперирана и с подходяща хранителна среда, те се заселват там. Всъщност асцидиите са уседнали животни - което ще рече: веднъж установят ли се някъде, не мърдат оттам, без значение какво им се случва. Първото нещо, което асцидиите правят в своя нов дом, е следното: изяждат си мозъка. Защо пък не? Възможно е да си живееш и да си бъдеш асцидия и така, без мозък.
Даниел Уолпърт е не само многократно награждаван невролог, но и учен, който намира поведението на асцидиите за изключително смислено. Неговата теза гласи: единствената причина за съществуването на мозъка е движението. В първия момент това ни звучи така банално, че ни идва да извикаме възмутено. А може би намираме само грешните неща за банални.
Движението е най-изумителното нещо, което ние, живите същества, някога сме постигали. Няма никаква друга причина да имаме мускули, никаква друга причина да имаме нерви на тези мускули и най-вероятно - никаква друга причина да имаме мозък. Всичко, което някога е променяло човешката история, е било възможно само защото сме можели да се движим. Движение е не само тичането и хвърлянето на топка, движение е изражението на лицето, артикулирането на думи или осъществяването на планове. Мозъкът ни координира своите сетива и трупа опит, за да предизвика движения. Движение на устата, на ръцете, движение на хиляди километри или движение на няколко милиметра. Понякога можем да въздействаме на околния свят и като потиснем движението. Но ако сме дърво и нямаме избор между двете възможности, тогава, разбира се, не ни е необходим мозък.
Когато се установят на едно място, на обикновените асцидии вече не им трябва мозък. Времето на движението е отминало, мозъкът е станал ненужен. Мисленето без движение има по-малко смисъл от това да притежаваме отвор за ядене на планктон. Последното въздейства поне малко върху равновесието на земята.
Ние, хората, сме много горди с изключително комплексния си мозък. Мисленето върху конституцията, философията, физиката или религията е върховно постижение и предизвиква множество премислени движения. Впечатляващо е, че мозъкът ни може да постигне всичко това. С времето обаче възхищението ни прегрява. Натъпкваме в главата си целия си житейски опит: благополучие, радост и задоволство - и всичко това го мислим в мозъка. При несигурност, страх или депресия се тревожим, че компютърът в главите ни се е счупил. Философстването и изучаването на физиката са и си остават работа на мозъка. Но нашият Аз е много повече от това.
На този урок ни учи точно червото. Орган, който е известен с малките си кафяви купчинки и със звуците от пръцканията си в различни тромпетни вариации. Днес в науката именно този орган е обект на преосмисляне - започваме внимателно да се питаме за абсолютната ръководна роля на мозъка. Червото не само има незнайно количество нерви, но и - в сравнение с останалите части от тялото - незнайни по вид нерви. То притежава цяла армада от различни сигнални вещества, от изолиращи материали за нервите и механизми за свързване. Има само един друг орган, който може да се похвали с такова разнообразие - мозъкът. Ето защо нервната мрежа на червото се нарича и „чревен мозък“ - тя е също толкова голяма и химически сложна. Ако червото отговаряше единствено за транспортирането на храната и за това от време на време да се оригваме, една така конструирана нервна система би била странно разхищение на енергия - никое тяло не би изградило толкова сложни невронни мрежи заради един прост провод-пърдоотвод. Трябва да има нещо повече.