Ние, хората, всъщност знаем една истина още от праисторически времена, истина, която изследванията бавно откриват: усещането в корема има голям дял в начина, по който се чувстваме. Много ни е „спечено“ или „пълним гащите“, когато ни е страх. Ще се „омажем до уши“, ако нещо не ни се получи. „Преглъщаме разочарованието си“, трябва първо да „смелим“ поражението си, злобният коментар оставя „горчив вкус“. Влюбени ли сме, имаме „пеперудки в корема“. Нашият Аз се състои от глава и корем - и вече не само на равнището на езика, а все по-често и в лабораторията.
Как червото въздейства на мозъка
Когато учените изследват чувствата, първо правят измервания. Дават точки според склонността за самоубийство, измерват хормоналните нива, когато става дума за любов или за тестване на хапчета против страх. За стоящия отстрани това не изглежда особено романтично. Във Франкфурт дори е правено научно изследване, което включва скъпоструващо сканиране на мозъка, докато асистент гъделичка гениталиите на доброволеца с четка за зъби. Чрез подобни експерименти се научава в кой сектор на мозъка достигат сигнали от определени области на тялото. Това помага за създаването на карта на мозъка.
Така вече знаем, че сигналите от гениталиите се изпращат към идеалния център на мозъка, малко под темето. Страхът се поражда във вътрешността на мозъка, така да се каже, между двете уши. За образуването на думи е отговорна една област, която се намира малко над слепоочието. Морални понятия възникват зад челото и така нататък. За да може връзката между червото и мозъка да се разбере по-добре, трябва да се проследят техните комуникационни пътища. Как стигат сигналите от корема в главата и какво предизвикват те там?
Сигнали от червото стигат до различни области на мозъка, но не във всички. Никога например не могат да стигнат до зрителната кора в тилния дял. Ако това беше възможно, щяхме да виждаме картини или ефекти от случващото се в червото. Места, до които все пак могат да стигнат, са например инсулата, лимбичната система, префронталната кора, амигдалата, хипокампусът (амонов рог) или например предният сингуларен кортекс. Невролозите биха извикали от болка, ако грубо резюмирам сферите на компетентност на тези области така: Аз-чувство, обработване на емоциите, морал, изпитване на страх, памет и мотивация. Това не означава, че нашето черво управлява моралните ни понятия, а че му се отваря възможност да оказва влияние върху тях. В лабораторията опитите трябва да се правят предпазливо, стъпка по стъпка, за да бъдат точно проверени такива възможности.
Плуващата мишка е един от най-показателните експерименти в изследванията на мотивацията и депресията. Една мишка се поставя в малък съд, пълен с вода. Тя не достига дъното с краченцата си, така че пляска наоколо, защото силно желае отново да стигне до сушата. Въпросът е: колко дълго ще плува мишката, за да изпълни желанието си? Принципно това е една първична житейска ситуация. Колко дълго търсим нещо, което според нас би трябвало да е там? Може да е нещо конкретно като земята под краката ни, завършването на училище или пък нещо абстрактно като задоволство и щастие.
Мишки с депресивни характеристики не плуват дълго. След кратко време отново стават неподвижни. В техните мозъци потискащите (инхибиторни) сигнали пробиват много по-добре от мотивиращите и стимулиращите импулси. Освен това тези мишки реагират по-силно на стрес. По принцип е възможно върху тях да се изпитват нови антидепресанти - ако след приема им мишките плуват по-дълго, това е заслужаващо интерес указание, че дадената субстанция е ефикасна.
Илюстрация: Активират мозъчни области при гледане, при страх, при образуване на думи, при морални усещания и при стимулирани гениталии.
Изследователите от екипа на ирландския учен Джон Краян отидоха още една крачка напред. Те дадоха на половината от своите мишки бактерия, известна с това, че се грижи за червото: Lactobacillus rhamnosus (JB-1). Самата мисъл - да бъде променено поведението на мишките през корема, през 2011 г. все още беше новаторска. Мишките с така „поправеното“ черво плуваха по-дълго и бяха изпълнени с повече надежда, а в кръвта им се отчитаха по-малко стресови хормони. Освен това резултатите им от тестовете за памет и учене бяха видимо по-добри от тези на другарите им по вид. Когато учените прекъснаха така наречения блуждаещ нерв (nervus vagus), вече нямаше разлика между мишките от двете групи.
Този нерв е най-важният и най-бързият път от червото към мозъка. Минава през диафрагмата, между дробовете и сърцето, нагоре по хранопровода, през гърлото и стига до мозъка. При опит върху хора е установено, че когато нервът се стимулира с определени честоти, тестваните лица може да се чувстват добре или да изпитват страх. От 2010 г. в Европа при депресия дори е разрешена терапия, при която блуждаещият нерв бива дразнен така, че състоянието на пациента се подобрява. Нервът функционира като един вид телефонна линия към централата в главата, чрез която работещ навън служител споделя своите впечатления.