Мозъкът има нужда от тази информация, за да добие представа какво се случва в тялото. Защото той е изолиран и пазен като никой друг орган в тялото ни. Намира се в костен череп, обгърнат е от дебела мозъчна обвивка и филтрира отново всяка капчица кръв, преди да й позволи да премине през мозъчните зони. Червото, от друга страна, се намира насред навалицата и суматохата. То познава всички молекули от последното ни ядене, любопитно хваща размотаващите се в кръвта хормони, пита имунните клетки как е минал денят им или съсредоточено подслушва бръмченето на чревните ни бактерии. Може да разкаже на мозъка за нас неща, за които той дори и не подозира.
Цялата тази информация червото събира не само с помощта на забележителната си нервна система, но и благодарение на голямата си повърхност. Това го прави най-големия сензорен орган на тялото. Очи, уши, нос или кожа са нищо в сравнение с него. Тяхната информация се озовава в съзнанието и се използва, за да реагираме на околната среда. Ето защо би могло да се каже, че те са помощници при паркирането, когато става дума за живота ни. В сравнение с тях червото е една огромна матрица - то усеща нашия вътрешен живот и работи за подсъзнанието.
Съвместната дейност на червото и мозъка започва още в началото на живота ни. Заедно те скицират голяма част от нашия първоначален чувствен свят като кърмачета. Обичаме уютната ситост, гневим се от глад и се мъчим, хленчейки, от подути коремчета. Близки хора ни хранят, сменят ни памперса и ни оригват. Като бебета нашият Аз се състои преди всичко от черво и мозък. Когато пораснем, опознаваме света все повече и повече с всичките си сетива. Вече не плачем с цяло гърло, когато в ресторанта яденето е безвкусно. Връзката от червото до мозъка обаче не изчезва, а видимо се усъвършенства. Едно черво, което не се чувства добре, може по-деликатно да ни потисне, а едно здраво, добре нахранено черво - дискретно да подобри настроението ни.
Първото научно изследване за въздействието на грижата за червата върху здрави човешки мозъци е публикувано през 2013 г. - две години след експеримента с мишките. Ръководителите на изследването изхождали от презумпцията, че при хората няма да се прояви никакъв видим ефект. Резултатите обаче изненадали не само тях, но и останалия научен свят. След четириседмично приемане на микс от определени бактерии някои мозъчни ареали били видимо променени, сред тях най-вече областите, обработващи емоции и болка.
За раздразнени черва, стрес и депресии
Не всяко несдъвкано грахче се бърка в работата на мозъка. Здравото черво не отпраща малките, неважни храносмилателни сигнали през блуждаещия нерв към мозъка, а ги обработва в своя собствен мозък - именно затова го и има. Ако все пак нещо му се стори важно, може да включи и мозъка.
Мозъкът също не препраща веднага всяка информация към съзнанието. Когато блуждаещият нерв иска да докара информация до най-важните места в главата, той трябва, така да се каже, да мине през портиера на мозъка. Това е таламусът. Съобщят ли му очите за двайсети път, че във всекидневната все още висят същите пердета, таламусът отхвърля тази информация - тя не е важна за съзнанието. Но съобщението за нови пердета например може да бъде пуснато да премине. Не при всеки таламус, но при повечето.
Едно несдъвкано грахче няма шанс да мине през прага на червото и мозъка. При други дразнители обаче картинката е съвсем различна. Съобщения от корема се озовават в главата, където например информират „центъра за повръщане“ за впечатляващо високо съдържание на алкохол, докладват на „центъра на болката“ за силни газове или съобщават на референта „неразположение“ за появата на лоши причинители на болести. Тези дразнители преминават, защото прагът на червата и портиерът на мозъка ги смятат за важни. Това се отнася не само за неприятните информации. Някои сигнали са в състояние да ни накарат спокойно и сито да си заспим на дивана дори и на Бъдни вечер. При едни можем съвсем съзнателно да кажем, че идват от корема; други се обработват в безсъзнателните части на мозъка и поради тази причина не можем да ги идентифицираме.