При хора с раздразнено черво връзката между червото и мозъка е в състояние да направи живота им крайно неприятен. Това се вижда и при сканирането на мозъка. Ето резултатите от един експеримент. Малък балон се надува вътре в червото на доброволците, като в същото време се правят снимки на мозъчната активност. При участниците без чревни оплаквания снимката на мозъка е нормална, без забележими емоционални компоненти. При тестваните лица с раздразнено черво раздуването на балона предизвиква видима активност в емоционалния сектор на мозъка, в който принципно се преработват неприятните чувства. А това означава, че при тези участници дразнението е преодоляло и двата прага. Те се чувстват зле, въпреки че не са направили нищо лошо или погрешно.
При синдрома на раздразненото черво често се усеща дискомфортен натиск или бълбукане в корема с тенденция към диария или запек. Средностатистически засегнатите страдат по-често и от състояния на тревожност или депресии. Експерименти като този с балона доказват, че неразположението и неприятните чувства се появяват и през чревно-мозъчната ос - когато прагът на червото е понижен или мозъкът задължително иска да получи информацията.
Подобно състояние за продължителен период може да бъде причинено от упорити миниатюрни (микро-) възпаления, лоша чревна флора или неоткрита непоносимост към храна. Въпреки резултатите от съвременните научни изследвания някои лекари все още гледат на пациентите с раздразнени черва като на хипохондрици или симуланти - защото при преглед не се откриват видими поражения в червото.
При други чревни болести случаят е различен. По време на акутни фази при хора с хронично възпаление, като болестта на Крон или улцерозен колит, в червото действително се установяват истински рани. При тези пациенти проблемът не е в това, че малки дразнения в червото стигат до мозъка. При тях праговете все още държат фронта. Болната чревна лигавица е тази, която се грижи за оплакванията. Както при пациентите с раздразнено черво и при тази група засегнати се отчита висок процент на депресии и състояния на тревожност.
В момента има малко, но за сметка на това много добри изследователски екипи, които проучват начините за укрепване на праговете на червото и мозъка. Това е от значение не само за пациенти с чревни проблеми, а за всички хора. Стресът вероятно е един от най-важните дразнители, които мозъкът и червото обсъждат помежду си. Ако нашият мозък усеща, че проблемът е голям (притеснение от недостиг на време или гняв), той иска да го реши. Затова му трябва енергия. И я взима назаем най-вече от червото. Чрез така наречените симпатични нервни влакна червото разбира, че точно тук е създадена аварийна ситуация и че по изключение трябва да се подчини. Колегиално то пести енергия при храносмилане, продуцира по-малко слузести вещества и намалява собствената си кръвна циркулация.
Тази система обаче не е създадена за продължително използване. Ако мозъкът постоянно обявява извънредни ситуации, значи, той се възползва от добродушието на червото. Когато това се случи, червото е принудено да изпрати и неприятни сигнали към мозъка - за да заяви, че така повече не може да продължава. Тогава е възможно да се чувстваме по-изтощени, да страдаме от липса на апетит, неразположеност или диария. Както при емоционалното повръщане в състояние на тревожност и в този случай червото остава без храна, за да се справи с извличането на енергия през мозъка. С тази разлика, че истинските стресови фази може да траят доста по-дълго. Продължителното използване на червото е твърде нездравословно за него. Липсата на циркулация и по-тънката слузеста защитна обвивка отслабват чревните стени. Вилнеещите там имунни клетки изхвърлят изключително много сигнални вещества, които правят чревния мозък все по-чувствителен и така първият праг бива понижен. Стресовите фази означават енергия, взета назаем. Затова не трябва да затъваме в прекалено големи дългове, а да се опитаме да се грижим възможно най-добре за своето домакинство.
Една от теориите на бактериолозите гласи: стресът е нехигиеничен. При променените условия на живот в червото оцеляват друг тип бактерии - не като тези от спокойните времена. Така да се каже, стресът променя климатичните условия в корема. Сурови момчета, които се справят чудесно с турбуленцията, се размножават изключително успешно - след края на работния ден те обаче не допринасят за най-доброто ни настроение. Ако тази теория е вярна, бихме се превърнали не само в жертви на чревните си бактерии и на тяхното въздействие върху цялото ни същество, а на практика в своеобразни „градинари на света“ в корема. Това също така би означавало, че червото е в състояние да поддържа лошото ни настроение дълго след като стресовият период е приключил.