Чувствата отдолу и особено тези, оставящи неприятен привкус, ще накарат мозъка следващия път много добре да си помисли дали иска да държи реч пред целия офис, че въпреки това се яде прекалено люто чили. Такава може да бъде и ролята на червото при „коремните решения“: неговите чувства в подобна ситуация се запазват и до тях се допитват само в краен случай. Ако и добрите напътствия можеха да се усилват по този начин, тогава любовта наистина щеше да минава през стомаха - и директно към червото.
Че коремът ни би могъл не само да се меси в чувствата ни или при взимането на определени (коремни) решения, но и да влияе на поведението ни, е интересна хипотеза, за чието обосноваване работят различни учени. Чрез свой експеримент екипът на Стивън Колинс стига твърде далеч. Тествани са мишки от две различни групи, чието поведение е изследвано много точно. Животни от BALB/c групата са по-страхливи и действат по-срамежливо от тези от групата NIH-SWISS, които са по-любопитни и по-смели. Учените дават на мишките микс от три различни антибиотика, които действат само в червото, унищожавайки целия бактериален ландшафт. След което им инжектират типични за другата група чревни бактерии. На поведенческия тест ролите внезапно се разменили - BALB/c мишките станали по-смели, a NIH-SWISS мишките - по-страхливи. Доказателство за това, че червото може да влияе поне върху поведението на мишките. Това все още не може да се отнесе към хора. Все още ни липсват много знания за различните бактерии, чревния мозък и чревно-мозъчната ос.
Дотогава можем да използваме вече придобитите знания. Започваме от малките неща като всекидневното хранене, за което казваме: никакво натоварване и никакво бързане по време на ядене. Процесът на хранене трябва да е изолиран от стресови зони, без ругатни, без изречения като „Ще седиш на масата, докато не си изядеш всичко“, без постоянно сменяне на каналите на телевизора. Това важи най-вече за малките деца, при които чревният мозък се развива паралелно с главния мозък, но също и за възрастните - колкото по-рано се започне с това, толкова по-добре. Всеки стрес активира нерви, които пречат на храносмилането - по този начин не само извличаме по-малко енергия от храната, но ни трябва повече време да я смелим и така натоварваме червото.
С това знание можем да играем и да експериментираме. Има специални дъвки за път и средства против гадене, които упойват червото. Тогава тревожните чувства обикновено изчезват заедно с гаденето. Ако необяснима мърморливост или страх наистина идва (дори и без гадене) от червото, възможно ли е да използваме тези средства, за да се отървем от тези чувства? Така да се каже, като упоим разтревоженото черво за кратко? Алкохолът първо отива при нервите на червото, преди да достигне нервите на мозъка - каква част от релаксиращия ефект на „само една чаша вино“ вечерта идва от приспания мозък в корема? Какви бактерии има в различните видове йогурт от супермаркета? По-добре ли ще ми се отрази Lactobacillus reuteri от Bifidobacterium animalis? Екип от китайски учени е успял да докаже в лабораторни условия, че Lactobacillus reuteri е в състояние да предизвика задръжки в сензорите за болка в червото.
Lactobacillus plantarum и Bifidobacterium infantis вече се препоръчват за лекуване на болки при синдром на раздразненото черво. Който днес страда от нисък праг на болка в червото, често просто взима цярчета против диария или запек или пък спазмолитични субстанции. Така биват потискани причинителите, но истинският проблем не се отстранява. Който пък след изключването на евентуално непоносими храни или след възстановяването на чревната флора не усети особено подобрение, ще трябва да се възползва от удобния случай: на нервния праг. До този момент са известни малко научно доказани лечения, които помагат - едно от тях е хипнотерапията.
Добрите психотерапии функционират като лечебна гимнастика за нашите нерви. Те облекчават спазмите и ни предоставят здравословни двигателни алтернативи - на неврогенно равнище. Тъй като мозъчните нерви са по-сложни другарчета от мускулите, треньорът трябва да разполага с набор от по-щури упражнения. Хипнотерапевтите често работят с мисловни пътувания и със силата на въображението. Това се прави, за да се облекчат сигналите за болка и да се преработи възприемането на определени дразнения. Както при тренирането на мускулите определени нерви също могат да станат по-силни, когато ги използваме по-често. Няма такова нещо като хипнотизиране по телевизията. Това даже би било против правилата, тъй като при тази форма на терапия пациентът трябва сам да се контролира. При търсенето на терапевт все пак трябва да се внимава и да се намери сериозен практикуващ специалист. Желаещите могат да се обърнат към Обществото „Милтън Ериксън“ (MEG), което насочва към обучени терапевти (www.meg-hypnose.de).