При пациенти с раздразнено черво хипнотерапията води до добри резултати. Накрая много от тях видимо се нуждаят от по-малко лекарства, а на други вече изобщо не им трябват. Тази форма на терапия е особено успешна при засегнатите деца - намаляването на болките стига до 90, докато от лекарствата - средно до 40 процента. Дори има болници, в които се предлага специфична хипнотерапия при оплаквания от болки в корема, като в клиниката в Саарбрюкен например.
Пациенти с чревни болести, които страдат и от крайна тревожност и депресия, често са съветвани от лекаря си да взимат антидепресанти. Рядко обаче се обяснява защо. А причината е проста: никой лекар или учен не знае. Едва след като проучванията установиха, че тези медикаменти имат подобряващо настроението въздействие, започнаха да се търсят механизмите, които го предизвикват. И до ден днешен няма ясен отговор. Десетилетия наред се е предполагало, че този ефект се получава чрез подсилването на „хормона на щастието“ серотонин. Най-новите изследвания на депресиите взимат под внимание и други наблюдения: нашите нерви отново стават пластични след приемането на такъв медикамент.
Пластичността при нервите определя тяхната способност да се променят. Пубертетът е толкова объркано време за един подрастващ мозък, защото нервите са невероятно пластични - много неща не са установени, всичко е възможно, нищо не е задължително, има куп прескачащи наоколо искри. Процесът завършва някъде около двайсет и петата годишнина. Тогава определени нерви вече реагират според отработени модели. Каквото се е доказало, се запазва, което не е било толкова чудесно - по-скоро не. Така изчезват не само необяснимите изблици на гняв и смях, но и плакатите от стената. Тогава е по-трудно да се промениш внезапно, но пък си стабилен по един особено приятен начин. Въпреки това неприятни мисловни калъпи, като „Нищо не струвам“ или „Всичко, което правя, се проваля“, може да се фиксират в главата, както и нервното съобщение от разтревоженото черво. Ако антидепресантите увеличават пластичността на нервите, то такива модели биха могли да се разхлабят. Този механизъм се сдобива със смисъл тогава, когато е придружен от добра психотерапия. Тя може да ограничи опасността от попадането в същото еднообразие.
Страничните ефекти на обичайните на пазара антидепресанти, като например прозак, ни разказват нещо важно за „хормона на щастието“ серотонин. Всеки четвърти преживява типични ефекти като гадене, фаза с диария, а след дълго приемане - запек. Това се дължи на факта, че нашият чревен мозък има същите нервни рецептори като главния мозък. От това следва, че антидепресантите автоматично лекуват и двете. Американският учен д-р Майкъл Гершон прави още една стъпка в своите разсъждения. Той се пита дали е възможно при някои хора да са ефикасни антидепресанти, чието действие е само в червото и изобщо не достигат до мозъка.
Тази идея не е напълно погрешна - в крайна сметка 95 процента от собствения ни телесен серотонин се произвежда в чревните клетки. Там той значително улеснява мускулното движение на нервите и служи като важна сигнална молекула. Ако се променени въздействието тук, до мозъка може да бъдат изпратени и съвсем различни съобщения. Това би било интересно в случаите, когато хората изведнъж биват сполетени от силни депресии, макар и животът им сам по себе си да си е наред. Дали пък коремът не трябва да полегне на кушетката, след като главата въобще не е виновна?
Всеки, който страда от състояния на тревожност или депресивни настроения, трябва да си припомни, че и един измъчен корем може да отприщи недобри чувства. Понякога и с пълно основание - след прекалено много стрес или заради неоткрита непоносимост към храни. Не трябва да търсим вината единствено в нашия мозък или в събития в живота ни, защото... ние сме повече от това.
Къде възниква Азът
Сръдливостта, радостта, несигурността, самочувствието или притеснителността не идват изолирано от главата. Ние сме хора с ръце и крака, полови органи, сърце, бели дробове и черво. Ментализацията на нашата наука дълго време ни оставяше слепи за факта, че нашият Аз е повече от мозъка. Изследването на червото в последно време допринесе за това философското твърдение „Мисля, следователно съществувам“ да бъде внимателно проверено.