Една от най-интересните области на мозъка, до която е възможно да стигне информация от червото, е инсулата. Инсулата е изследователският обект на един от най-блестящите умове на нашето време: Бъд Крейг. С нечовешко търпение повече от двайсет години той оцветяваше нерви и проследяваше техните пътища към мозъка. По едно време излезе от лабораторията си и изнесе едночасов доклад, в който изложи следната хипотеза: инсулата е мястото, където се създава нашият Аз.
Ето и първата част на хипотезата: Инсулата получава информация за чувства от цялото тяло. Всяка информация е като пиксел - от тези пиксели инсулата съставя цялостна картина. Тази картина е важна, тъй като представлява карта на чувствата. Ако в момента седим на стол и усещаме как задните ни части са прилепени към него, може би констатираме, че ни е студено или че сме гладни. Всичко това е равно на гладен мръзнещ човек, който седи на твърд стол. Цялостната картина на тези чувства не изглежда прекрасна, но не е и ужасна, по-скоро е горе-долу.
Втората част на хипотезата: Според Даниел Уолпърт задачата на нашия мозък е да поражда движение - без значение дали като асцидии търсим красива подводна скала, или като човешки същества - един по възможност добър живот. Движенията имат за цел да предизвикат нещо. Чрез картата на инсулата мозъкът може да планира смислени движения. Ако Азът стои зъзнещ и гладен наоколо, то това е добра мотивация за други области в мозъка да променят нещо в ситуацията: въпросният Аз може да започне да трепери или да стане и да отиде до хладилника. Една от най-висшите цели на движенията е отново и отново да ни придвижат до здравословно равновесие - независимо дали ще е от студено към топло, от нещастие към щастие или от умора към будност.
Третата част на хипотезата: Мозъкът също е само един орган. Когато инсулата си направи картина на тялото, тази картина трябва да включи и бордовия компютър в главата. Тук има няколко забележителни области като например за социално съчувствие, морал, логика. На социалните области на мозъка може би не им харесва, когато човек се кара с партньора си, логическите пък със сигурност се отчайват от някой особено труден ребус. За да може инсулата да състави по-смислена картина на Аза, в нея се вливат възприятия от околната среда и минал опит. Тогава не забелязваме само студа, а чувстваме в контекст: „Странно, това усещане за студ. Нали все пак се намирам в отоплена стая. Хм. Вероятно се разболявам?“. Или пък: „Окей, може би трябва да спра да се размотавам гола из зимната градина при тези температури“. По този начин можем да реагираме по-комплексно на първоначалното усещане за студ в сравнение с други животни.
Колкото повече информации свързваме, толкова по-умни движения можем да извършваме. Вероятно има дори йерархия на органите. Това, което е особено важно за нашето здравословно равновесие, получава в инсулата повече права при взимането на решения.
Поради своите разностранни квалификации мозъкът и червото със сигурност биха имали добри позиции - ако не и най-добрите.
И така, инсулата създава малка картина на цялото ни чувстващо тяло. Тази картина можем след това да обогатяваме с комплексния си мозък. Според Бъд Крейг на всеки четиредесет секунди се създава по една такава скъпоструваща картина. Една след друга тези картини правят нещо като филм. Филмът на нашия Аз, нашият живот.
Със сигурност мозъкът управлява голяма част от всичко това, но не всичко. Не е лоша идеята леко да допълним Рене Декарт: „Чувствам, следователно мисля, значи съществувам“.
3
СВЕТЪТ НА МИКРОБИТЕ
Ако от Вселената погледнем към Земята, няма да видим хората, които я населяват. Земята се забелязва като кръгла светеща точка, намираща се до други светещи точки на тъмен фон. Приближим ли се към нея, ще видим, че хората живеят на най-различни места. Някои са се струпали в области с големи градове, които нощем светят като точици, други са се пръснали из разни по-малки селища в страните си. Живеем в студени северни полета, в тропически гори, дори и в пустини. Ние сме навсякъде, въпреки че не се виждаме от Вселената.
Разгледаме ли се по-отблизо, ще установим, че всеки от нас е един самостоен свят. Челото е прохладна малка полянка, лакътят е суха пустош, очите са солени езера, а червото е най-безумната огромна гора, обитавана от най-невероятните същества. Както ние, хората, населяваме планетата, така и в нас живеят живи създания. Под микроскоп нашите жители - бактериите - се разпознават добре. Сега те изглеждат като малки светещи точки на тъмен фон.
Столетия наред сме се занимавали с големия свят. Измервали сме го, изследвали сме растения и животни и сме философствали за живота. Построили сме огромни машини и сме летели до Луната. Ако някой днес иска да открие нови континенти и нови народи, трябва да проучва малкия свят, който се намира вътре в нас. Нашето черво е най-впечатляващият континент: никъде другаде не живеят толкова видове и семейства, колкото тук. Изучаването му едва сега започва наистина. Получава се един вид нов „Bubble “ - сравним с дешифрирането на генома - с много надежди за нови познания. Този балон може да се спука или да бъде предвестник на нещо наистина неочаквано.