Едва от 2007 г. се работи върху карта на бактериите. За целта от много, много хора се взимат проби с памучни клечици от всяко възможно място на тялото. На три места в устата, под мишниците, на челото... Анализират се проби от изпражнения и се изследват генитални секрети. Места, които са се смятали за свободни от микроби, изведнъж се оказват заселени - например белите дробове. От гледна точка на бактериалния атлас червото е абсолютната кралска дисциплина. От микрофлората, тоест съвкупността от всички микроорганизми, които тичат по нас, 99 процента се намират в червото. Причината изобщо не е в това, че почти никакви ги няма на други места, а защото в червото са неподозирано много.
Човекът като екосистема
Познаваме бактериите като малки живи същества, които се състоят само от една клетка. Някои живеят във врящи извори в Исландия, други върху студена кучешка муцуна. Едни се нуждаят от кислород, за да образуват енергия, и „дишат“ почти като човека. Други пък умират на чист въздух: те не получават енергия от кислорода, а от метални атоми или киселини и понякога резултатът мирише доста интересно. Почти всички неща, които можем да помиришем, са бактерии. От приятния аромат на кожата на любимия ни човек до дъха от устата на невъзпитаното куче на съседа - всичко е резултат от работливите микроби в нас.
С удоволствие гледаме сърфистите по телевизията, но когато кихнем, изобщо не ни минава през ума какъв грандиозен сърфинг сценарий тече в нашата носна флора. По време на спорт се потим здраво, но никой не забелязва радостта на бактериите от лятната промяна на климата в маратонките ни. Скришом ядем мъничко парче торта и си мислим, че никой не ни е видял, а в корема ни ечи: „ТООООРТААААА“. За да бъдат съобщени всички новини от микробните области на един-единствен човек, е нужна огромна международна информационна агенция. Докато през деня скучаем, върху нас и вътре в нас се случват безброй интересни неща.
Бавно нараства разбирането, че изобилието от бактерии е безобидно и даже полезно. Да, някои факти са вече научно обяснени. Нашата чревна микробиота тежи до 2 килограма и съдържа около 100 билиона бактерии. В един грам изпражнения има повече бактерии от хората на земята. Също така се знае, че микробната общност разтрошава несмляната храна, снабдява червото с енергия, произвежда витамини, разгражда отрови или медикаменти и обучава имунната система. Различни бактерии произвеждат различни вещества: киселини, газове, мазнини - бактериите са малки производители. Знаем също, че чревните бактерии са отговорни за формирането на кръвната ни група или че вредни бактерии предизвикват диария.
Не знаем обаче какво означава това за всеки отделен човек! Доста бързо разбираме, че сме прихванали бактерии, причиняващи диария. Но забелязваме ли нещо от всекидневната работа на милионите, милиардите, билионите други миниатюрни същества в тялото ни? Има ли изобщо някакво значение кой точно ни обитава? При наднормено тегло, недостатъчно хранене, нервни болести, депресия или хронични чревни проблеми се сблъскваме с променени бактериални отношения в червото. С други думи: когато нещо се обърка с нашите микроби, нещо се обърква и в нас самите.
Може би някой има по-здрави нерви, защото притежава значителен запас от бактерии, продуциращи витамин В. Друг пък, без да иска, е изял нагризан мухлясал хляб без сериозни последици, трети надебелява по-бързо заради леко палавите нашишкващи бактерии. Науката започва да схваща човека като екосистема. Все още обаче изследването на микробиотата е в основното училище и току-що му е паднало първото млечно зъбче.
Илюстрация: Гъстотата на бактериите в различни части на червото.
Когато се е знаело малко за бактериите, те са били класифицирани като растения - оттам и понятието „чревна флора“. Всъщност понятието „флора“ не е съвсем точно, но пък е много нагледно. Подобно на растенията бактериите имат различни характеристики, свързани с мястото на живеене, с храненето или с нивото им на токсичност. Научно по-коректно спрямо богатата ни колекция от микроби и техните гени би било да се използва понятието „микробиота“ (= малки животи) или „микробиом“.