Като цяло в по-горните дялове на храносмилателната тръба има по-малко бактерии, отколкото в дебелото черво и ректума, където са в огромно количество. Някои бактерии предпочитат тънкото черво, други живеят главно в дебелото черво. Има предани фенове на сляпото черво, послушни лигавични домошари и малко нахални техни колеги, които прекалено се приближават до чревните клетки.
Невинаги е лесно да се запознаем с чревните микроби поотделно. Те не се оставят така лесно да бъдат измъкнати от собствения си свят. Изолирани в лаборатория в подходяща хранителна среда, за да бъдат наблюдавани, те просто отказват да съдействат. Докато кожните микроби здраво биха похапнали лабораторна храна и биха пораснали до планинки от бактерии, при чревните микроби случаят е различен. Повече от половината бактерии от храносмилателната тръба така са свикнали с нас, че не могат да живеят извън тази среда. Червото ни е техният свят. Там те са предпазени от кислород. Обичат влажната топлина и ценят предварително заплатената храна.
Само преди десет години много учени все още биха твърдели, че съществува стабилен запас от чревни бактерии, който е горе-долу еднакъв при всички хора. Когато разпръсвали изпражнения върху хранителна среда, винаги намирали бактерията ешерихия коли (E.coli). Толкова простичко е било. Днес с помощта на специални уреди можем да изследваме един грам изпражнения на молекулярно ниво. По този начин се откриват генетични останки от милиарди бактерии. Междувременно вече знаем, че ешерихия коли са по-малко от един процент от съществата в червото. В червата ни има повече от хиляда вида бактерии. Към тях спадат освен това и малцинства от кралството на вирусите и дрождите, както и гъбички и различни едноклетъчни.
Нашата имунна система е първата инстанция, която би преустановила това солидно заселване. В нейния дневен ред почти най-отгоре стои: защита на тялото от непознати. Понякога тя обявява война на малки поленови зърна, които по случайност са попаднали в ноздрите. (Страдащите от сенна хрема познават признаците: течащ нос и зачервени очи.) Следователно възниква въпросът: как е възможно по същото време да се празнува бактериален „Удсток“ във вътрешността на нашето тяло?
Имунната система и нашите бактерии
Всеки ден може да умрем, и то няколко пъти. Разболяваме се от рак, развиваме плесени в тялото си, ядат ни бактерии или се заразяваме с вируси. И всеки ден животът ни бива спасяван няколко пъти. Странно растящи клетки биват убивани, гъбичните спори - елиминирани, разни бактерии - пронизвани, вирусите - разсипани на две. Тази любезна услуга имунната ни система извършва с множество малки клетки. Тя разполага с експерти за разпознаване на вражески елементи, наемни убийци, „шапкари“ и със специалисти по овладяване на конфликти. Всички те работят ръка за ръка и се справят по забележителен начин.
Най-голямата част от имунната ни система (около 80 процента) се намира в червото. И за това си има сериозна причина: тук е главната сцена на бактериалния „Удсток“. Бактериите стоят в отделен резервоар - лигавицата на червото - и не се доближават прекалено опасно до клетките. Имунната система може да си играе с тях без опасност за тялото ни. Така нашите отбранителни клетки се запознават с множество нови видове. Ако в някой по-късен етап извън червото една имунна клетка срещне вече позната бактерия, ще може да реагира по-бързо.
Имунната система в червото трябва да е изключително внимателна - от нея се изисква продължително да потиска своя защитен инстинкт, за да остави живи много полезни бактерии. В същото време тя трябва да разпознава и да сортира прекалено опасните същества от цялата вече налична маса. Ако пожелаем да кажем „Здрасти“ на всяка от чревните ни бактерии, след има-няма три милиона години може и да сме успели да поздравим всичките. Но имунната ни система не казва само „Здрасти“, а и „Ти си наред“ или „Повече ми харесваш мъртва“.
Освен това (вероятно в първия миг ще прозвучи малко странно) имунната система трябва да различава бактериалните клетки от собствените си, човешки клетки. Това невинаги е толкова лесно. На повърхността на някои бактерии се намират структури, които приличат на телесните клетки. При бактерии, които предизвикват скарлатина например, лечението с антибиотици не бива да се отлага дълго. Ако заболяването не се третира навреме, обърканата имунна система може, без да иска, от свръхподозрителност, да нападне по грешка става или друг орган: като например да сметне коляното ни за гаден причинител на болки в гърлото, който се е скрил там долу. Това се случва рядко, но все пак не е изключено.