Сходен ефект учените са забелязали при често срещания в юношеската възраст диабет. В този случай имунната система унищожава собствените си клетки, произвеждащи инсулин. Една възможна причина за поведението й е комуникационен проблем с чревните бактерии. Той може да е резултат от пропуски в образователния процес или пък имунната система просто ги разбира погрешно.
Всъщност тялото е създало доста строга система срещу такива проблеми в комуникацията. Преди една имунна клетка да бъде допусната в кръвта, трябва да се докаже във възможно най-тежкия тренировъчен лагер за клетки. Между другото, тя трябва да измине дълъг път, по който постоянно й презентират ендогенни структури на тялото. Ако имунната клетка не е напълно сигурна дали презентираната структура принадлежи на тялото, или идва отвън, тя спира и започва да я боде с пръст. Това е фатално погрешно решение: тази имунна клетка никога няма да се дипломира в кръвта.
Така имунни клетки, склонни да атакуват собствената си тъкан, се отделят още в тренировъчния лагер. В него (в червото) те се учат да бъдат толерантни към чужденците - по-точно казано, да са по-добре информирани за тях. Тази система функционира доста добре и в повечето случаи няма инциденти.
Едно от упражненията обаче е особено трудно: какво се прави, когато непознати неща напомнят на имунната система за бактерии? Червените кръвни телца например имат на повърхността си наподобяващи на бактерии протеини. Ако имунната система не се беше научила в тренировъчния лагер, че собствената ни кръв е забранена зона, щеше да я атакува. Ако кръвните телца имат маркировка за кръвна група А, няма да имаме проблем, ако ни се прелее кръв от чужди хора със същата група. А случаите, в които се налага да се прелива дарена кръв, са най-различни: от катастрофа с мотор до раждане с голяма загуба на кръв.
Невъзможно е да получим кръв от някого, който има друга маркировка за кръвна група. Нашата имунна система моментално ще си спомни за бактериите и тъй като те нямат място в кръвта ни, тя направо, с цялата си враждебност, ще смачка непознатите кръвни телца. Без тази бойна готовност, тренирана чрез нашите чревни бактерии, нямаше да имаме „кръвна група“ и щяхме смело да раздаваме чужда кръв на всеки. При новородени бебета с много малко чревни микроби това все още става по тази схема. Теоретично на тях може да им се прелее кръв от всяка кръвна група без ответна реакция. (Тъй като антителата на майката се озовават в кръвта на детето, в болниците за по-сигурно се използва майчината кръвна група.) От момента, в който имунната система и чревната флора се развият дори в незначителна степен, трябва да се използва само кръв от една и съща група.
Илюстрация:
Ако антитела съвпаднат с чужди кръвни клетки, стават на бучки. Кръвна група В има антитела срещу кръвна група А.
Формирането на кръвните групи е само един от многото имунологични феномени, предизвиквани от бактерии. Но ние все още не познаваме повечето от тях. Много от нещата, които бактериите вършат, клонят по-скоро в посока „фина настройка“. Различните видове бактерии имат свой собствен начин за въздействие върху имунната система. Установено е, че някои видове правят имунната ни система по-толерантна: като например се грижат за образуването на повече посредничещи за мир имунни клетки или като въздействат на клетките по сходен на кортизона и други медикаменти против възпаления начин. Така имунната ни система става по-мила и по-малко жадна за борба. Това може би е добър шахматен ход на тези миниатюрни създания, тъй като така шансът им да бъдат търпени в червото се увеличава.
Фактът, че точно в тънкото черво на млади гръбначни животни (включително хората) са открити бактерии, които провокират имунната система, оставя място за предположения. Възможно ли е самите провокатори да ни помагат да поддържаме ниското ниво на бактериална гъстота в тънкото ни черво? В такъв случай тънкото черво ще е място с ниска степен на бактериална толерантност и по време на храносмилането ще бъде оставено на спокойствие. Самите провокатори не стоят кротичко в лигавицата, а се държат здраво за власинките на тънкото черво. Сходна склонност имат и болестни причинители като опасните версии на ешерихия коли. Ако силно желаят да се заселят в тънкото черво, но местата вече са заети от провокаторите, щат не щат, ще трябва да се оттеглят.