Този ефект се нарича „колонизационна защита“. Повечето от нашите чревни микроби ни предпазват само с това, че не оставят място за злотворни бактерии. Тънкочревните провокатори, между другото, спадат към онези кандидати, които все още не сме успели да култивираме извън червото. Да заключим ли вече, че изобщо не ни вредят? Не. Може би вредят на някои хора, като превъзбуждат имунната им система. Тук има много въпроси.
Първият отговор дават стерилните (безмикробните) мишки от някои лаборатории в Ню Йорк. Те са най-чистите живи същества на света. Родени са чрез цезарово сечение, живеят в почистени с антибактериален препарат клетки, ядат стерилизирана на пара храна. Дезинфекцирани животни като тях не може да има в природата. Който иска да работи с мишките, трябва да е много внимателен, тъй като в нефилтрирания въздух летят множество микроби. Благодарение на тези мишки учените са проследили ефекта от безработната имунна система. Какво се случва в черво без микроби? Как реагира необучената имунна система на болестни причинители? Къде разликата може да се види с просто око?
Всеки, който е имал контакт с такива животни, би казал: стерилните мишки са странни. Често са хиперактивни и се държат видимо непредпазливо за мишки. Ядат повече от своите нормално населени с микроби колеги и им трябва повече време за храносмилане.
Имат огромни слепи черва, сбръчкани безвласинкови чревни тръби с малко кръвоносни съдове и малко имунни клетки. Лесна плячка са за сравнително безобидни болестни причинители.
Влее ли им се коктейл от чревни бактерии, се наблюдава нещо невероятно. Ако бактериите са от диабетици (с диабет тип 2), за кратко време се появяват първите проблеми със захарния метаболизъм. Ако бактериите са от хора с наднормено тегло, мишките започват да качват повече килограми, отколкото ако бяха получили бактерии от човек с нормално тегло. Интересен е резултатът и когато на стерилните мишки се дадат само отделни бактерии. Някои бактерии, действащи сами, са в състояние да обърнат ефекта на стерилната среда - раздвижват отново имунната система, смаляват сляпото черво до нормални размери и нормализират храненето. Други не правят нищо. Трети пък имат ефект само в сътрудничество с колеги от други бактериални семейства.
Проучванията на тези мишки са ни придвижили с една съществена крачка напред. Междувременно можем да предположим: както големият свят, в който живеем, оказва въздействие върху нас, по сходен начин ни влияе и малкият свят, който е в нас. Още по-вълнуващо е, че при всеки човек той изглежда различно.
Развитието на чревната флора
По правило като бебета в утробата сме съвсем чисти от бактерии. Девет месеца никой друг не ни докосва освен нашата майка. Храната ни се смила предварително, кислородът вече е вдишан. Така майчините дробове и черва филтрират всичко, преди то да стигне до нас. Ние ядем и дишаме чрез нейната кръв, която се поддържа без бактерии от имунната й система. Обгърнати сме от плацентата и сме обградени от мускулеста матка, която от своя страна е затапена с дебела запушалка като голяма стомна. Така нито един паразит, вирус, бактерия, гъбичка или човек не може да ни докосне. Ние сме по-чисти от операционна маса, след като е била обляна с дезинфектанти.
Това състояние е необичайно. Никога повече през живота си няма да бъдем толкова закриляни и толкова самотни. Ако бяхме планирани така, че да продължим да живеем без бактерии, след като напуснем утробата, щяхме да сме изградени по съвсем различен начин. В нашия случай обаче всяко по-голямо създание има поне едно друго създание, което му помага и на което в отплата му е позволено да живее в него. Затова имаме клетки, чиято повърхност е идеална за закотвяне на бактерии, и бактерии, които хилядолетия наред са се развивали заедно с нас.
В момента, в който закрилящата плацента се прокъса, колонизацията започва. Ако досега сме се състояли от 100 процента човешки клетки, скоро в нас се заселват толкова много микроорганизми, че като клетки ставаме само 10 процента хора и 90 процента микроби. Тъй като човешките ни клетки са значително по-големи от тези на новите ни съквартиранти, този процес не може да се наблюдава. Преди да погледнем майка си за първи път в очите, съществата, живеещи в нейното тяло, вече са погледнали в нашето. Първо се запознаваме с вагиналната защитна флора - един народ, който като самоотвержена армия трябва да защити една много важна област. Затова той произвежда например киселини, които плашат другите бактерии, и така пази по-чист всеки сантиметър от пътя към матката.
Докато флората на ноздрите предлага около 900 различни видове бактерии, в родовия канал се прави строг подбор. При този сортиращ процес се оформя една готова да помага мантия от полезни бактерии, която се увива около чистото бебешко телце, за да го пази. Половината от тези бактерии са само от един вид: лактобацили. Те с особено удоволствие произвеждат млечна киселина. Логично тук може да живеят само тези, които преминат през киселинния контрол за сигурност.