Ако всичко върви добре, при раждането бебето само трябва да реши накъде да насочи главичката си. Има две атрактивни възможности: посока назад или само напред. По време на раждането то извършва всевъзможни контакти чрез кожата си, докато не бъде докоснато най-често от непознат човек с гумени ръкавици и не бъде повито. Сега бащите - основатели на първото микробно заселване, се намират в него и върху него: главно майчина вагинална и чревна флора заедно с кожни бактерии и евентуално всичко, което болницата има в репертоара си. Това не е лош микс за начало. Киселинната армия предпазва от злокачествени натрапници, други пък веднага започват да обучават имунната система, а първите несмлени части от кърмата се надробяват на малки парченца от бактерии помагачи.
Някои от тези бактерии се нуждаят от около двайсетина минути, за да създадат следващото поколение. Това, за което на нас, хората, ни трябват двайсет или повече години, тук става за частица от времето - частица, която е толкова малка, колкото и самите обитатели. Докато първата ни чревна бактерия гледа как нейните прапрапраправнуци плуват край нея, вече два часа сме в обятията на родителите си.
Въпреки това бързо нарастване на населението ще минат поне още три години, докато в чревните поля флората се развие до необходимото ниво и се стабилизира. Дотогава в корема ни ще се разиграват драматични смени на властта и големи бактерийни битки. Някои бактериални народи, които по някакъв начин са се озовали в устата ни, много бързо ще се разпространят в корема ни и по същия бърз начин ще изчезнат. Други ще останат с нас за цял живот. Кой точно ще се засели, донякъде зависи от нас: един път ближем кожата на майка си, друг път гризем крака на стола, като междувременно лепим сърдечни дъхави целувчици на стъклото на колата или кучето на съседа. Всичко, което по този начин попада в устата ни, скоро след това ще започне да гради своята империя в нашия чревен свят. Дали ще успее да се наложи, не е ясно. Дали има добри, или лоши намерения - също. Събираме, така да се каже, съдбата си с уста - пробата от изпражненията показва какво излиза отзад. Това е игра с много неизвестни.
В този съдбовен процес ни помагат няколко неща, най-вече нашата майка. Без значение колко пъти е целунало стъклото, детето, на което е позволено да ближе майка си, ще бъде пазено добре от микробите й. Кърменето също насърчава определени членове на чревната флора, например обичащите кърмата бифидобактерии. Чрез своето ранно заселване тези бактерии имат ключова роля във формирането на бъдещите функции на нашия организъм - като тези на имунната система или метаболизма. Ако през първата си година едно дете има прекалено малко бифидобактерии, по-късно вероятността от наднормено тегло става по-голяма.
Сред многото различни видове бактерии има благотворни и по-малко благотворни. Кърменето може да помогне за изместването на баланса в посока към по-благотворните и за ограничаването на риска например от непоносимостта към глутен. Първите чревни бактерии на бебетата подготвят червото за неговите „възрастни“ бактерии, като отстраняват кислород и електрони от него. Когато въздухът е изчистен от кислород, по-типичните микроби могат да се установят там.
Кърмата е способна на толкова много неща, че добре хранещата се майка може успокоена да се отпусне, когато става въпрос за здравословното хранене на детето й. Ако се измерят хранителните вещества на кърмата и се сравнят с изчислените стойности на детските потребности, майчиното мляко ще бъде първенецът сред храните. Тя има всичко, тя знае всичко, тя може всичко. И сякаш доброто съдържание на хранителни вещества в нея не е достатъчно, тя получава още една звезда, защото осигурява детето с частица от имунната система на майката. В секрета на кърмата има антитела, които са способни да защитят детето от опасните бактерийни познанства (например чрез близането на домашни любимци).
След края на кърменето бактериалният свят на бебето преживява първата си революция. Тъй като изведнъж целият състав на храната се променя. Умната стара майка природа така е оборудвала типичните първи бактерии заселници, че тези, които обичат кърмата, вече са се сдобили с гените за прости въглехидрати като ориза. Ако обаче на кърмачето започнат да му дават „сложни“ растителни храни, като грах например, бебешката флора няма да се справи сама. Тя трябва да привлече нови храносмилатели. Така че според начина на хранене тези бактерии или се сдобиват с качества, или ги изоставят. Африканските деца имат бактерии, които произвеждат всички видове инструменти за надробяване и на най-влакнестите храни на растителна основа. Микробите на европейските деца по-скоро се отказват от тази тежка работа; могат да си го позволят с чиста съвест, защото менюто им се състои от пюрирани каши и малко месо.