Освен че сами произвеждат инструменти при нужда, понякога бактериите ги взимат и назаем: чревните бактерии сред японското (чревно) население са влезли в бизнес отношения с морски бактерии. Взели са от морските си колеги назаем ген, който им помага за разцепването на водораслите в сушито например. Как точно е съставен нашият чревен народ, може би до голяма степен зависи от това какви инструменти са нужни за разбиването на храната.
Полезни бактерии можем да предаваме през поколения. Който като европеец получава запек след суши бюфет „Колкото-можете-да-изядете“, разбира колко мило би било, ако у някого от семейството му е имало и японски бактерии, обработващи водорасли. Само че не е толкова просто да инжектираме себе си и децата си с няколко помощници сушимелачи. Бактериите трябва с удоволствие да живеят там, където са длъжни да работят.
Ако един микроорганизъм добре си пасва с червото ни, това означава: той харесва архитектурата на чревните клетки, справя се добре с климата и му е вкусно това, което има за ядене. Тези три фактора са различни при отделните хора. Гените участват в дизайна на тялото, но не са главните архитекти при разполагането на микробите. Еднояйчните близнаци имат наистина едни и същи гени, но не и идентичен бактериален състав. Сходствата помежду им не са много по-големи в сравнение с други двойки братя и сестри. Начинът ни на живот, случайните познанства, болестите или хобитата допринасят за облика на малкия свят в корема ни.
По пътя към относителната зрялост на чревната флора през третата ни година слагаме всякакви неща в устата си, като някои от тях са подходящи и полезни за нас. По този начин се сдобиваме с все повече малки организми, които бавно нарастват от стотина до стотици бактериални видове. Това сигурно е съкровена мечта на всяка зоологическа градина, а на нас ни е поднесено просто така, на тепсия.
Това, че първите жители на корема ни полагат основите на бъдещето на нашето тяло, вече е всеобщо твърдение. Проучванията показват колко важни за имунната ни система са най-вече първите седмици на бактериосъбиране. Още след третата седмици от раждането ни с помощта на продуктите от метаболизма на чревните ни бактерии може да се прогнозира какъв ще е рискът от алергии, астма или невродермити. Как е възможно тогава още в най-ранния период от живота си да събираме толкова много бактерии, които повече ни вредят, отколкото ни помагат?
Една солидна трета от децата на западните индустриални нации се явяват на света елегантно чрез цезарово сечение. Никакво бутане през тесния родов канал, никакви грозни странични ефекти като „разкъсване на перинеума“ или „излизане на плацентата“ - толкова е изискано. Първият контакт на децата, родени с цезарово сечение, е с кожата на други хора: някак си трябва да съберат оттук-отгам своята чревна флора, тъй като няма да получат специфичните майчини бактерии както децата, родени вагинално. Така те може да се окажат с бактерии от десния палец на сестра Сузи, от цветаря, който подава букета в ръката на таткото, или пък от кучето на дядо. Изведнъж може да влязат в роля неща като мотивацията на нископлатените санитари: с любов или без желание са изчистили телефоните, масите и кранчетата в банята?
Нашата кожна флора не е толкова строго регулирана като тази на родовия канал и е изложена повече на външния свят. Каквото и да се събере там, може съвсем скоро да се озове в червото на бебето. Причинители на болести - но не по-малко смахнати типове, които обучават младата имунна система чрез странни методи. На децата, родени с цезарово сечение, са им нужни няколко месеца, дори повече, докато се сдобият с нормални чревни бактерии. Три четвърти от новородените, които хващат типични болнични бактерии, са бебета, родени с цезарово сечение. При тях освен това рискът от развиване на алергии и астма е по-висок. Според американско проучване поемането на определени лактобацили може да намали риска от алергии при тези деца. При нормално родените кърмачета все пак това не е така. Те, така да се каже, още при раждането са били потопени в пробиотичното вълшебно питие.