От седмата година разликата между чревната флора на нормално родените деца и тази на децата, родени с цезарово сечение, вече е почти незабележима. Ранните фази, в които на имунната система и на обмяната на веществата все още може да се въздейства, са останали в миналото. Разбира се, не само раждането с цезарово сечение е причина за не особено добрия ранен бактериален състав на червото - лошото хранене, ненужното прилагане на антибиотици, прекалената стерилност или прекалено многото срещи с вредни бактерии също имат своя дял. Въпреки всичко няма причина за полудяване. Ние, хората, сме толкова огромни същества - няма как да контролираме всичко, което е микро(бо)скопично малко.
Чревните жители на един възрастен
От гледна точка на микробиотата достигаме зряла възраст, когато станем на около три години. В червото зрелостта означава: да знаеш как функционираш и какво харесваш. От този момент определени чревни микроби тръгват на гигантска експедиция през живота ни. Маршрута задаваме ние: чрез това какво ядем, дали сме стресирани, дали влизаме в пубертета, дали сме болни, или остаряваме.
Който качва снимки от вечерята си във Фейсбук и се чуди защо приятелите му не коментират страхотните кадри, просто се е обърнал към грешната целева аудитория. Ако имаше Фейсбук за микроби, милионна публика възторжено би аплодирала или би настръхнала от ужас, щом види снимката. Всекидневно ни се предлагат различни възможности. Един път това са практичните млечни храносмилатели в сандвич със сирене, друг път - куп салмонелни бактерии във вкусно тирамису. Понякога ние променяме чревната си флора, друг път тя ни променя. Ние сме нейният климат и нейните сезони. Бактериите могат да се грижат за нас или да ни тровят.
Сложили сме само началото на изучаването на въздействието, което коремното бактериално общество оказва върху възрастните. По-добре е изучено при пчелите. Именно пчели с разнородни чревни бактерии са си пробили път в еволюцията. Причината, поради която са успели да се развият от месоядните си прадеди, е, че са събирали нови видове чревни микроби, които са извличали енергия от растителния прашец. Така тези насекоми са станали вегетарианци. При недостиг на храна добрите бактерии се грижат за сигурността: в извънредни ситуации една пчела може да смели и чужд нектар от далечни места. Еднородните преработватели въобще не постигат такъв резултат. Така че именно в кризисни ситуации излиза наяве кой има наистина силна армия от микроби. Пчели с добре оборудвана чревна флора могат да се справят по-добре с паразитните бедствия. И така, чревните бактерии са изключително важен фактор, ако става въпрос за оцеляване.
За жалост, не можем просто да пренесем тези резултати върху човека. Хората са гръбначни животни и имат Фейсбук. При тях трябва да се започне от самото начало. Учените, които се занимават с чревните ни бактерии, трябва да разберат един все още почти непознат нов свят и да го поставят в отношение с големия свят. Те трябва да знаят кой като какъв живее в червото ни.
Така че още веднъж - и сега по-точно: кои са те?
Биолозите много обичат да въдворяват ред. Както на собственото си бюро, така и на планетата ни. Първо всичко се слага в два големи шкафа: живите същества - в единия, неживите - в другия. След това разпределянето продължава. Всичко живо се разделя на три групи: еукариоти, археи и бактерии. И трите групи имат представители в червото. Не обещавам прекалено много, като кажа: всеки от тях има известен чар.
Еукариотите се състоят от най-големите и комплексни клетки. Те могат да станат многоклетъчни и доста да наедреят. Един кит е еукариот. Хората са еукариоти. Мравките, между другото, също, макар да са много по-малки. Модерната биология разделя еукариотите на шест подгрупи: същества, пълзящи като амеби, същества с „псевдокрачета“ (тоест без истински крака), растениевидни, едноклетъчни с устици за хранене като малки ямки, водораслови и опистоконти.
Ако терминът „опистоконта“ (Opisthokonta, от гръцките думи за „отзад“ и „камшиче“) не е познат: това са всички животни, включително хората, но също и гъби. Ако срещнем една мравка на улицата, биологично коректно и допустимо е да помахаме на своята колега опистоконта. Най-честите еукариоти са дрождите, които, между другото, спадат към опистоконтите. Познаваме ги например от замесеното с мая тесто, но има много и различни май.
Археите са нещо средно. Не са точно еукариоти, но не са и бактерии. Техните клетки са малки и комплексни. За да се противопоставим на леко мъглявия им имидж, можем да кажем: археите са много яки. Те си падат по екстремните неща в живота. Има хипертермофили, които се чувстват добре и на 100°С и често висят около вулкани; ацидофили, които удобно си плават в силно концентрирани киселини; барофили, на които им харесва силният натиск върху собствените им клетъчни стени - като на морското дъно; и халофили, които се справят най-добре в силно осолени води (Мъртво море за тях е супер). Малка част от археите, които могат да живеят в лаборатории, са обичащите студа. Те харесват хладилниците с уютната за тях температура -80 °С. В червото ни често се появяват един вид археи, които живеят от отпадъците на други чревни бактерии и могат да светят.