Междувременно моите съквартиранти започнаха да разпознават изражението на лицето ми, когато влетявах в кухнята, за да им разкажа най-новите чревни анекдоти - като например тези за миниатюрните клекала и „светещите“ ходения до клозета.
Правилно ли седя на тоалетната?
Препоръчително е от време на време навиците да се проверяват основно. Минавам ли наистина по най-хубавия и най-прекия път до спирката? Адекватно и модно ли е фризирането на останалата ми коса върху вече оплешивяващото ми теме? Или пък: правилно ли седя на тоалетната?
Невинаги ще има ясни отговори на всички въпроси, но експериментите със самите себе си може да довеят свеж полъх в старите задушливи зали на навиците. Сигурно това си е мислил и Дов Сикиров. За своя студия израелският лекар помолил 28 тествани лица да упражняват ежедневното ходене по голяма нужда в три различни пози: възцарени върху нормална тоалетна; „клечейки“ с мъка върху необикновено малка тоалетна или така, както биха клекнали някъде сред природата. Той засичал времето и след това им раздавал въпросници. Резултатът от този експеримент е еднозначен: клечането трае средно 50 секунди и участниците го усещат като пълноценно изпразващо преживяване; седенето трае средно 130 секунди и не предизвиква същото чувство за успех. (Тук трябва да се добави: миниатюрните тоалетни просто винаги изглеждат сладки - независимо от това какво се прави в тях.)
Защо? Защото нашият затварящ червото апарат не е планиран така, че да може при седене да отвори люка си докрай. Има един мускул, който в седнало положение обхваща червото като ласо и го дърпа в една посока, така че да се получи чупка. Този механизъм е, така да се каже, допълнителна екстра към другите мускули - сфинктерите. На много от нас подобно затваряне чрез прегъване ни е познато от градинския маркуч за поливане. Питаме сестра си защо маркучът вече не действа. Когато тя надникне в края му, ние бързо отпускаме гънката и само няколко минути, преди родителите ни да са ни наказали, водата отново потича.
Да се върнем към затварянето чрез прегъване при правото черво (ректума): изпражнението стига до завой и както при излизането от аутобан намалява скоростта си. Освен това, когато сме в седнало или в изправено положение, сфинктерите изразходват по-малко енергия, задържайки всичко вътре. Отпусне ли се мускулът ласо обаче, чупката изчезва. Пътното платно вече е право и газта може безпроблемно да се натисне.
„Клечането“ още от древни времена е естествената ни клозетна поза - модерният бизнес със седящите тоалетни с разположена вътре тоалетна чиния се развива едва през късния XVIII век. Само че аргументът „Пещерният човек го е правил така...“ често има проблематичен имидж сред лекарите: кой е казал, че клекналото положение отпуска толкова добре мускула, че пътят на изпражненията става прав? Ето защо японски учени са направили следния експеримент: в определен период са давали на тестваните лица храна със светеща субстанция и са ги изследвали с рентген в различни позиции при ходене по голяма нужда. Резултат първи: вярно е - при клечането стомашно-чревният тракт се изправя добре и всичко може да се изхвърли като по конец. Резултат втори: трогателно е да узнаем, че съществуват такива мили хора, които в името на науката се оставят не само да бъдат хранени със светещи субстанции, но и да ги рентгенографират при акане. И двете неща са доста впечатляващи, смятам аз.
Хемороиди, чревни заболявания като дивертикулит, а също и запек има почти само в страни, в които при ходенето по голяма нужда се седи върху един вид стол. Една от причините за тези здравословни проблеми, особено при по-младите, не е отпусната тъкан например, а това, че натискът върху червото е прекалено голям. Някои хора през целия ден напрягат корема си, ако са под стрес. Много често те дори не го забелязват. Хемороидите предпочитат да избегнат натиска във вътрешността, като халтаво се провиснат от дупето. При дивертикулите тъканта в червото се измъква навън. Така се получават дребни образувания на чревната стена с формата на електрическа крушка.
Начинът, по който ходим до тоалетна, със сигурност не е единствената причина за образуването на хемороиди и за дивертикулита. Но все пак трябва да се отбележи, че 1,2 милиарда клечащи хора почти нямат дивертикулит и видимо по-малко се оплакват от хемороиди. За разлика от тях ние сами си изстискваме тъкан от задника, което налага да ходим на лекар, за да ни я отстрани - и всичко това само защото изискано да седим на трона, е по-готино, отколкото глупаво да клечим. Освен това медиците твърдят, че честото напъване в тоалетната по време на „голямата нужда“ значително увеличава риска от разширени вени, мозъчен удар, а даже и от припадък.