Илюстрация: Най-общо представяне на трите най-важни типа бактерии и техните подгрупи. Например Lactobacillus принадлежат към Firmicutes.
И така, нека се върнем на главната тема. Бактериите съставляват повече от 90 процента от чревните същества. Когато подреждаме бактериите, ги разделяме на малко повече от двайсет типа. Тези групи понякога имат толкова прилики помежду си, колкото един човек и едно едноклетъчно с ямка за уста. Тоест - много малко. Повечето чревни жители идват главно от пет типа: Bacteroidetes и Firmicutes, допълнително Actinobacteria, Proteobacteria и Verrucomicrobia. В тези типове има различни горни и долни подразделения, докато не застанем пред бактериално семейство: всички ядат едни и същи неща, изглеждат по почти същия начин, имат сходни приятели и способности. Отделните членове на семейството имат главозамайващи имена, като например: Bacteroides uniformis, Lactobacillus acidophilus или Helicobacter pylori. Царството на бактериите е огромно.
Когато се правят микробиологични изследвания на хора, често се откриват непознати до момента видове бактерии. Или пък познати, но на съвсем други места. През 2011 г. учени от САЩ на шега изследвали пъпни флори. В пъпа на един доброволец намерили бактерии, познати дотогава само в Японско море. А въпросният човек никога не бил стъпвал в Азия. Глобализацията не се случва само когато малките магазинчета се превърнат в „Макдоналдс“, а стига чак до пъпа ни. Всекидневно милиарди, билиони чуждестранни микроорганизми летят около света, без да плащат и една стотинка.
Всеки човек има своя собствена колекция от бактерии. Даже е възможно да ни се снемат и бактериални пръстови отпечатъци. Ако след това се вземе проба от куче и се анализират неговите бактерии, почти със сигурност ще се открие точният му стопанин. Така е и при компютърните клавиатури. Всичко, което пипаме, носи почерка на нашите микроби. Всеки има някакви донесени колекционерски неща, които почти никой друг не притежава.
По този единствен по рода си начин изглежда съдържанието и в червата ни! Как тогава медиците да знаят кое е добро и кое - лошо? За науката тези неповторимости са проблематични. Когато се зададе въпросът: „Какво въздействие имат чревните бактерии върху здравето?“, не искаме да чуем: „И така, г-н Майер има една странна азиатска бактерия и голям брой смешновати видове“. Ние искаме да разпознаваме модели и да черпим знания от тях.
Ако учените разгледат повече от хиляда различни бактериални семейства в червата, биха се изправили пред въпроса: достатъчно ли е само грубо да дефинираме типове, видове, родове, или в края на краищата трябва да разгледаме всяка „униформена“ бактерия Bacteroides поотделно? Ешерихия коли и нейният зъл близнак ЕНЕС например принадлежат на едно и също семейство. Разликите са пренебрежимо малки, но въпреки това се долавят: ешерихия коли е безобиден жител на червото, ЕНЕС причинява лоши кръвоизливи и силна диария. Невинаги има смисъл да се изследват в подробности родове или семейства, когато искаме да знаем какви вреди могат да нанесат бактериите.
Гените на нашите бактерии
Гените са възможности. Гените са информации. Гените могат да наложат нещо като доминанта или да предложат някаква способност. Най-вече гените са планове. Те не могат нищо, докато не се прочетат и приложат. Някои от тези планове е невъзможно да бъдат избегнати - те решават дали нещо е човек, или бактерия. Други може да се отлагат дълго (като старческите петна например), а трети пък сигурно съществуват, но е малко вероятно да станат реалност, например големи гърди. Спрямо първия план това е добре, спрямо втория е жалко.
Всички наши чревни бактерии, взети заедно, имат 150 пъти повече гени от един човек. Тази огромна генна колекция се нарича микробиом. Ако изберем 150 различни живи същества, чиито генетични строителни планове бихме искали да притежаваме, какво бихме взели от тях? Някои ще предпочетат силата на лъва, крилете на птицата, слуха на прилепите или практичните къщички за къмпинг на охлювите.