Все още нито едно изследване не е доказало с колко точно биотин ни снабдяват чревните ни бактерии. Знаем, че го произвеждат и че враждебни към бактериите субстанции, като антибиотиците, обикновено довеждат до неговия недостиг. Дали някой от ентеротипа Prevotella е по-склонен към недостиг на биотин, отколкото друг, населен с Bacteroides, би бил изключително интересен научен проект. Тъй като ентеротипите са ни познати едва от 2011 г., сигурно има още няколко въпроса, на които преди това трябва да бъде намерен отговор.
Bacteroides са успешни не само заради своята добра „продукция“, те също така работят ръка за ръка с други бактерии. Има видове, които се задържат в червото само за да изхвърлят боклука на Bacteroides. Работата на Bacteroides е по-лесна в почистена среда, а от своя страна боклукчиите имат сигурен източник на доходи. Едно равнище по-нататък стигат компостерите - те не само използват боклука, а дори произвеждат продукти от него, които Bacteroides отново използват. При някои метаболитни пътища Bacteroides влизат в ролята на компостери: ако им трябва въглероден атом, с който да реконструират нещо, те просто се пресягат към въздуха на червото и си го взимат. Те винаги намират това, което търсят: при обмяната на веществата въглеродът се явява отпадък.
Prevotella
Семейство Prevotella е противоположното на Bacteroides. Според различни изследвания тези бактерии се срещат най-често при вегетарианци, но също и при хора, които не прекаляват с яденето на месо или са страстни месоядци. Така че това, което ядем, невинаги е единственият фактор при заселването на нашето черво. Но за това след малко.
И Prevotella имат колеги бактерии, с които работят с удоволствие: Desulfovibrionales. Те имат дълги витлоподобни камшичета, с помощта на които се движат, и също като Prevotella ги бива в претърсването на лигавицата за полезни протеини. След това те или изяждат тези протеини, или си построяват незнайно какво с тях. По време на работата на Prevotella се получават серни съединения. Миризмата ни е позната от варените яйца. Ако Desulfovibrionales не пърпореха наляво-надясно и ако не събираха бързо сярното производство, Prevotella щяха да стоят объркани в собственото си сярно блато. Между другото, този газ не е опасен за здравето ни. На носа ни не му харесва, но пък неговата реакция е един вид предпазна мярка, защото в хилядократна концентрация серният газ е опасен.
Също така съдържащ сяра и придружен от интересна миризма е типичният витамин на този ентеротип: тиамин, или витамин В1, един от най-известните и най-важните витамини. Мозъкът се нуждае от тиамина не само защото този витамин добре храни нервните клетки, а и защото ги обгръща с електроизолационна мастна обвивка. Затова недостигът на тиамин е една от възможните причини за треперещи мускули и забравяне.
Хора с голям недостиг на витамин В1 се разболяват от болестта бери-бери. Тя е описана още през 500 г. сл.Хр. в Азия. Преводът на бери-бери гласи: „не мога, не мога“ - има се предвид, че болните не могат да ходят в изправено положение поради поразените нерви и загубата на мускулна маса. Междувременно стана известно, че полираният ориз не съдържа витамин В1; при прекалено еднообразно хранене недостигът на витамин В1 може да покаже първите си симптоми в рамките на няколко седмици.
Макар да не води до тежки неврологични разстройства и нарушаване на паметта, недостигът на витамин В1 в по-малка степен може да предизвика раздразнителност, чести главоболия или проблеми с концентрацията; при по-напредналите случаи е възможно да се стигне до отоци или сърдечна слабост. Но и тук важи вече казаното: за тези проблеми може да има множество причини. Повод за притеснения възниква тогава, когато оплакванията са прекалено чести или симптомите са остро изразени. Те обаче рядко се предизвикват единствено от недостига на витамини.
Симптомите на недостиг на витамини по-скоро помагат да разберем общото участие на витамините в определени процеси. Всеки, който не се храни основно с полиран ориз или с алкохол, в повечето случаи си е добре снабден. А фактът, че чревните бактерии ни помагат при набавянето на нужните витамини, ги прави много повече от купчина пърпорещи серни пръцльовци - и това е вълнуващото.
Ruminococcus
За това семейство не е постигнат консенсус, поне сред учените. Някои, които лично са проверили съществуването на ентеротипите, са открили само Prevotella и Bacteroides, но не и Ruminococcus. Други се кълнат в този трети вид, а трети пък смятат, че има и четвърта, пета и така нататък група. Такъв хаос може с лекота да развали нечия кафе пауза на някой конгрес.
Нека се споразумеем: възможно е тази група да съществува. Нейната „предположена“ любима храна е клетъчната стена на растенията. Евентуални колеги: бактериите Akkermansia, които разграждат слуз и доста бързо всмукват захарта в себе си. Ruminococcus произвеждат така наречената субстанция хем, от която тялото се нуждае включително за произвеждането на кръв (хем е небелтъчната част на хемоглобина).