Би било доста практично бактериите ни да са толкова нагоре в храносмилателната тръба. Те са богати на протеини, тоест от хранителнотехнологична гледна точка са малки стекове. Когато приключат с мисията на живота си в стомаха на кравата, те се хлъзват надолу и там биват смлени. Така че кравата има страхотен източник на протеини: миниатюрни микробни стекове собствено производство. За този стексървис нашите чревни бактерии се намират прекалено надолу в червото - така че ги отделяме несмлени.
Гризачите също като нас държат микробите си много надолу в червото, но правят всичко възможно, за да не им се изплъзнат бактериалните протеини. Те просто ядат своите изпражнения. Вместо това ние отиваме до супермаркета за месо или тофу - като компенсация за неспособността ни да обработваме богатите на протеин бактерии в дебелото си черво. Все пак се възползваме от тяхната работа дори и когато не ги обработваме: бактериите произвеждат достатъчно малки хранителни вещества, за да можем да ги поемем чрез клетките на червото.
Между другото, това те могат да правят и извън червото. Йогуртът не е нищо повече от предварително храносмляно от бактерии мляко. Голяма част от млечната захар (лактоза) бива разложена на големи части и превърната в малки захарни молекули и млечна киселина (лактат). Като цяло това прави йогурта по-кисел и по-сладък от млякото. Новополучената киселина има и един следващ ефект: чрез нея млечният белтък се пресича и това прави млякото по-гъсто. Затова йогуртът има различна консистенция. Предварително смляното мляко (йогурт) спестява работа на нашия организъм - ние трябва само да продължим храносмилането.
Проява на здрав разум е, че оставяме такива бактерии да мелят предварително, тъй като така те произвеждат особено здравословни крайни продукти. Добрите производители на йогурт често използват бактерии, които произвеждат повече „завъртаща се надясно“, отколкото „завъртаща се наляво“ млечна киселина. „Завъртащата се наляво“ млечна киселина е молекула, която е огледален образ на „завъртащата се надясно“ молекула млечна киселина. За човешките ни храносмилателни ензими това е като левичарски ножици за обигран десняк: трудно за смилане. Затова е по-добре да се пресегнем към йогурта в супермаркета, на чийто етикет пише нещо от сорта на: „...съдържа предимно завъртаща се надясно млечна киселина“.
Бактериите не просто разграждат поетата от нас храна, при този процес те произвеждат изцяло нови вещества. Киселото зеле например съдържа повече витамини от прясното зеле, тъй като бактерии произвеждат допълнителни витамини. Бактериите и гъбите са отговорни за вкуса, меките субстанции и дупките в сиренето. И в лионската наденица, и в салама често се добавят така наречените закваски. Закваска е думата за: „Не можем да се престрашим да го кажем, но бактериите (най-вече стафилококите) са тези, които ги правят вкусни“. Във виното и водката ценим един метаболитен краен продукт на маята, наречен алкохол. Но работата на най-малките живи същества далеч не свършва в бъчвата с вино. Почти всичко, за което ви разказва един дегустатор на вино, не се намира в бутилката. Забавени вкусове като „букета на виното“ точно затова са забавени, защото бактериите се нуждаят от време за своята работа. Те са разположени в задната част на езика и още там обработват яденето и пиенето. Субстанцията, която освобождават при този процес, създава така ценения от любителите на виното привкус. Всеки ценител на виното ще усети вкуса по по-различен начин в зависимост от индивидуалните бактерии в езика си. Все пак е мило, че ни разказва за микробите си. Кой в днешно време го прави толкова гордо?
В устата ни живеят около една десетохилядна от бактериите, които съществуват в червото, и все пак успяваме да усетим вкуса на тяхната работа. Храносмилателната тръба трябва да е много благодарна, че притежава цял народ с толкова различни умения. Докато обикновената глюкоза или фруктоза сама по себе си е лесносмилаема, много черва капитулират пред лактозата, тоест млечната захар. При това положение техните собственици страдат от непоносимост към лактоза. При сложните растителни въглехидрати едно черво би било надвито в играта, ако трябваше за всеки от тях да има готов ензим за разграждане. Микробите ни са експертите по тези субстанции. Ние ги подслоняваме и нахранваме с остатъци от храната, а те се занимават с дреболиите, които са прекалено сложни за нас.
Западното хранене се състои до 90 процента от храната, което ядем, и до 10 процента от това, с което бактериите ни се хранят всекидневно. След девет обяда ястие номер 10 е за сметка на ресторанта, така да се каже. Храненето на възрастни е основната професия на някои от нашите бактерии. При това изобщо не е все едно какво ядем, както не е все едно кои бактерии ни хранят. Иначе казано: ако сме на тема тегло, не трябва да се мисли само за мазните калории, а и за света на бактериите, които винаги седят на масата с нас.