За да бъде разбрана тази хипотеза, трябва да се замислим над темата „хранене“. Често решаваме какво да изберем измежду различните ястия според максимата „каквото ти душа иска“. Колко в крайна сметка да изядем, се определя от чувството ни за ситост. Теоретично бактериите имат начини и пътища да въздействат и на желанието, и на ситостта. Това, че и тези създания казват по някоя думичка, когато става въпрос за нашия апетит, както бе казано, към момента е само предположение. Но като се замислим, то изобщо не е лишено от смисъл - в техния свят какво и колко ядем, може да означава живот или смърт. През трите милиона години съвместна еволюция обикновените бактерии също са имали време да се настроят оптимално спрямо човешкия свят.
За да се породи желание за определена храна, то трябва да стигне до мозъка. А това е трудно. Мозъкът е опакован в здрава мозъчна мембрана. Още по-плътни от тази мембрана са обвивките около всички съдове, минаващи през мозъка. През тази сложна плетеница могат да преминат само чистата захар, минерали и всичко, което е толкова малко и мастноразтворимо, колкото едно невронно сигнално вещество (невротрансмитер). Никотинът например се допуска и задейства чувство за удовлетвореност (възнаградени сме!) или за приятна отпуснатост.
Бактериите могат да произвеждат такива малки нещица, които въпреки обвивките на кръвоносните съдове стигат до мозъка. Например тирозин или триптофан. Тези две аминокиселини в мозъчните клетки се превръщат в допамин и серотонин. Допамин? Е, ако това не е ключовата дума за „награден център“, трамвай да стана! Серотонин? А, да, и това май съм го чувала. Може да ни направи доволни и сънливи. Сега, моля, си мислете за последното голямо коледно ядене. Легнали сте си доволни, отпуснати и сънливи на дивана, нали?
Теорията, значи, е: бактериите ни награждават, когато са получили солидна порция храна. Приятно е и възбужда апетита за следващото ядене. Това те правят не само чрез веществата, които произвеждат, а и чрез стимулирането на някои наши трансмитери. Този принцип важи и при ситостта.
Редица изследвания показват, че сигналните вещества за ситост видимо се увеличават, когато ядем предпочитана от бактериите храна. Предпочитана от бактериите означава: приемане на неща, които стигат до дебелото черво несмлени и там може да бъдат изядени от бактериите. Макарони и печени филийки изненадващо не спадат към тази група. (Повече за това можете да прочетете в частта Пребиотици.)
Усещането за ситост основно идва от две страни: от мозъка и от останалата част на тялото. Тук много неща може да се объркат. При хора с наднормено тегло гените за ситост може да са дефектни и след хранене те просто да не усещат, че са заситени. Според теорията за „егоистичния мозък“ мозъкът не получава достатъчно храна и затова решава, че все още е гладен. Но не само тъканите на тялото и мисловният орган са зависими от храната - микробите ни също искат да се нахранят. На пръв поглед те са относително малко и незначителни - 2 килограма бактерии в едно черво. Какво изобщо имат за казване?
Ако се замислим обаче върху многото функции на чревната флора, ще стигнем до убеждението, че тя наистина има право да изразява желанията си. В крайна сметка нейните бактерии са най-важните треньори на имунната система, помощници при храносмилането, производители на витамини и майстори при детоксикация на мухлясал хляб или медикаменти. Списъкът, разбира се, е много по-дълъг, но и това е достатъчно за твърдението: бактериите имат право да се произнасят за ситостта.
Все още не е ясно дали определени бактерии изразяват желания. Който дълго време не яде сладки неща, по някое време те престават да му липсват чак толкова. Дали причината е в това, че лобито на гумените мечета и шоколада е умряло от глад? Можем само да предполагаме.
Преди всичко не бива да си представяме човешкото тяло като двуизмерно причинно-следствено творение. Мозъкът, останалата част от тялото, бактериите и съставките на храните взаимодействат помежду си четириизмерно. Ако разберем по-добре всички оси, със сигурност ще се придвижим доста напред. Във всеки случай вече можем да човъркаме по-успешно в бактериите си, отколкото в мозъка и в гените - и точно това ги прави толкова очарователни. С какво ни хранят бактериите, е важно не само за борбата с коремните ни сланинки; бактериите оказват влияние и на липидите в кръвта като холестерола например. Това познание е изключително актуално: наднорменото тегло и високият холестерол са свързани със сериозните здравословни проблеми на нашето време: високо кръвно налягане, атеросклероза, диабет.