Холестерол и чревни бактерии
Връзката между холестерола и бактериите е открита още през 70-те години на миналия век. Американски учени изследвали бойци масаи в Африка и се чудели на ниския им холестерол, тъй като: тези бойци фактически не ядели нищо друго освен месо и пиели млякото като вода, но прекаляването с животинска мазнина не водело до високи нива на липидите в кръвта. Учените предположили, че съществува загадъчно млечно вещество, което държи ниско нивото на холестерола. И направили всичко по силите си, за да намерят млечното вещество. Тествали кравето, камилското мляко, дори млякото на плъховете. Един път нивата на холестерола се понижавали, друг път не - резултатът не бил обнадеждаващ. Направили и друг опит: вместо мляко на масаите бил даден растителен заместител (Coffeemate), допълнен с холестерол, но въпреки това нивото на холестерола им не се покачило.
За изследователите този резултат би трябвало да е опровержение на млечната им хипотеза. Още повече че те най-прецизно си били отбелязали: масаите често пият млякото си „пресечено“. Но че за пресичането на млякото са нужни определени бактерии - за това никой не се сетил. А то би било логично обяснение на опита „Coffeemate“: вече установили се в червото бактерии могат да продължат живота си там и ако човек мине на растително ерзацмляко с холестерол. Само че дори и след като масаите понижили нивото на холестерола си с 18 процента, докато пиели „пресечено“ вместо нормално мляко, учените продължили да търсят мистериозното млечно вещество. Прекалено усърдие без успех.
Тези изследвания на масаите не удовлетворили съвременните научни претенции. Експерименталните групи били прекалено малки. Масаите всекидневно ходели пеш по тринайсет часа и прекарвали няколко месеца в годината в постене, така че не би могло просто ей така да бъдат сравнени с месоядните европейци. Все пак десетилетия по-късно резултатите от тези изследвания били използвани отново, и то от учени, които вече имали „бактериално“ съзнание. Бактерии, понижаващи нивото на холестерола? Защо пък да не се изпробва и в лаборатория: една колба, пълна с бульон от хранителни съставки; затопляме бульона до 37 градуса; прибавяме холестерол и бактерии - et voila. Използваната бактерия била Lactobacillus fermentus, а прибавеният холестерол... изчезнал! Или поне една впечатляващо голяма част от него.
Експериментите дават твърде различни резултати в зависимост от това дали се провеждат в стъклена колба, или в Opisthokonta. А чувствата ми се завъртат във вихрена въртележка, когато в научни статии чета изречения като: „Бактерията L. plantarum Lp91 може видимо да понижи нивото на холестерола и на други липиди в кръвта; тя повишава добрия HDL холестерол и води до видимо по-ниски проценти на атеросклероза, както успешно бе наблюдавано при 112 сирийски златни хамстера“. Никога досега не съм била толкова разочарована от златните хамстери. Наистина опитите върху животни са само началото на експериментите върху живи системи, но ако изречението завършваше с „както успешно бе наблюдавано при 112 американци с наднормено тегло“, би било доста по-впечатляващо.
Все пак проучванията от този тип са много ценни. Изследвания на мишки, плъхове и прасета за някои видове бактерии са показвали толкова добри резултати, че учените са ги провели и върху хора. Редовно им инжектирали бактерии и след известно време измервали нивото на холестерола. Използваните видове бактерии, количествата, продължителността и дори и начинът, по който се приемали, често били напълно различни. Един път проучванията имали успех, друг път - не. Освен това никой не знаел де факто колко от инжектираните бактерии са оцелявали в киселинните сокове на стомаха достатъчно дълго, за да могат да въздействат на нивото на холестерола.
Наистина надеждни проучвания има едва от няколко години. В експеримент, проведен през 2011 г., на 114 канадци два пъти на ден давали специално приготвен йогурт. Добавената бактерия била Lactobacillus reuteri - в доста храносмилателно устойчива форма. В рамките на шест седмици нивото на лошия LDL холестерол спаднал средно с 8,91 процента. Това е горе-долу половината от ефекта, който се постига чрез поемането на лек медикамент за понижаване на холестерола - само че без странични ефекти. В експерименти с други видове бактерии нивото на холестерола се понижило дори с 11 до 30 процента. За съжаление, не са ми известни следващи проучвания, потвърждаващи тези успешни резултати.
Съществуват стотици бактерии - кандидати за бъдещи изследвания. За да се отсеят успешно обаче, е необходимо да се запитаме: какви способности трябва да притежава една бактерия, или по-точно: кои гени? Главният кандидат понастоящем са BSH гените. BSH е съкращение за „Bile Salt Hydrolase“ (хидролизираща жлъчните соли активност). Това означава: бактериите с тези гени могат да преобразуват жлъчните соли. Какво общо имат жлъчните соли с холестерола? Отговорът се крие в името. „Холестерол“ е съставено от гръцките думи „chole“ (жлъчка) и „stereos“ (твърд), защото е открит за първи път в камъните на жлъчката. В нашия организъм жлъчката е транспортна среда за мазнини и холестерол. Чрез своята BSH бактериите могат да обработват жлъчката така, че тя да намали ефективността на своята работа. По време на храносмилането разтвореният холестерол и мазнините в жлъчката може по-нататък да не се абсорбират и да се озовават, меко казано, в тоалетната. Този механизъм е от полза за бактериите, защото отслабва жлъчката, която от своя страна може да атакува техните клетъчни мембрани. Той предпазва бактериите по дългия път до крайната им дестинация - дебелото черво. Има цял куп други механизми, чрез които бактериите се справят с холестерола: те могат директно да го поемат и да го вградят в собствените си клетъчни стени; могат да го преобразуват в друго вещество или да манипулират органи, които произвеждат холестерол. Най-много холестерол се произвежда в черния дроб и в червото, където малки пратеници, произвеждани от бактериите, участват в регулирането на тези процеси.