Редно е в този момент да сме по-предпазливи и първо да се запитаме: иска ли тялото ни винаги да изхвърля холестерола си? Само то произвежда между 70 и 95 процента от холестерола - а това никак не е малко! Благодарение на едностранното представяне в медиите може да останем с впечатлението, че холестеролът е сам по себе си вреден. Това е доста погрешно.
Прекалено много холестерол в организма не е добре, но и прекалено малко - също. Без холестерола нямаше да имаме полови хормони и витамин D, а клетките ни щяха да са нестабилни. Мазнините и холестеролът не са теми само за баба, която така сладко си похапва наденички и тортички. Те засягат всички нас. Изследванията свързват липсата на холестерол с проблеми с паметта, депресия и агресивно поведение.
Холестеролът е превъзходното основно вещество, с което се изграждат много важни неща. Истина е, че прекалено високото му наличие е вредно, но всичко зависи от правилния баланс. Нашите бактерии не биха били нашите бактерии, ако не можеха да ни помагат в това. Някои от тях произвеждат повече от така наречения пропионат, който потиска образуването на холестерол, други пък - повече ацетат, който подсилва образуването на холестерол.
Кой да предположи, че в една глава, която започна с бактериите като малки светещи точки, ще стигнем до думи като „желание и ситост“ или „холестерол“? Обобщавам: бактериите също ни хранят, те правят веществата по-лесни за храносмилане и произвеждат собствени вещества. Някои учени дори застъпват теорията, че чревната микробиота трябва да се възприема като отделен орган. Точно както останалите органи в нашето тяло тя има произход, развива се с нас, съставена е от безброй клетки и е в постоянна връзка със своите колеги органи.
Лошите момчета - вредни бактерии и паразити
В нашия свят има добри и лоши неща, в света на микробите ни - също. Лошото винаги има една обща черта: то иска само най-доброто... за себе си.
Салмонели с шапчици
Когато чупим яйца в кухнята, винаги ни обзема първичен страх и над нас надвисва сурова заплаха: салмонела! Всеки познава един или двама души, които са си докарвали безкрайни арии от диарии и повръщане след ядене на недоварено пиле или на сурово тесто.
Салмонелата може да се добере до храната по неочаквани пътища. Чрез глобализацията стига до пилешкото и до яйцата например. Ето как е възможно да стане това. Евтино фуражно зърно за пилета се набавя най-вече от Африка. Тоест внасяме го. Но в Африка има повече свободни костенурки и гущери, отколкото в Германия. Затова салмонелата пътува към нас заедно със зърното. Защо? Защото тези бактерии са обикновена съставна част от чревната флора на влечугите. Значи, докато африканският селянин кротко си работи на полето, костенурката спокойно си върши „голямата“ работа в зърното за Германия. След приятно пътуване с кораб покрай европейския континент зърното пристига в немските птицеферми заедно с костенурските акита и бактериите им и бива изядено от гладното пиле. Салмонелата не е основна част от естествената чревна флора на пилетата, а често е причинител на болести. Когато се озове в червата на пилето, се размножава и в крайна сметка се екскрементира. Тъй като пилето има само една дупка за експортиране на всички изделия от тялото си, яйцето не може да избегне контакта със салмонелата в екскрементите му. Затова салмонелата първоначално е върху черупката на яйцата; във вътрешността му тя се озовава тогава, когато черупката има пукнатини.