От един приятел на почивка във Франция получих есемес: „Французите са побъркани - някой е откраднал тоалетните чинии от три бензиностанции на магистралата!“. Изсмях се с глас, защото, първо, това съобщение беше напълно сериозно и второ, припомни ми как самата аз първия път стоях пред едно френско клекало: „Защо, много моля, трябва сега да клеча, като е толкова лесно да се монтира тоалетна чиния?“ - мислех си хленчещо, шокирана от голямата празнота, която зейна пред мене. В много части на Азия, Африка и Южна Европа човек кротко си стои над клекалото в бойна поза или в такава като при ски спускане, докато ние си губим времето до свършването на тоалетночинийната работа, като четем вестник, правим фигурки от тоалетна хартия, набелязваме ъгълчетата за почистване в тоалетната/банята или търпеливо зяпаме в отсрещната стена.
Когато прочетох този текст на семейството си в хола, съзрях объркани физиономии. Трябва ли всички да слезем от порцелановия си трон и в непрактикувана нестабилно клечаща позиция да акаме в една дупка? Отговорът е: не. Независимо от хемороидите! Въпреки че със сигурност ще е доста забавно да застанем на тоалетната чиния така, че да свършим работата си в поза „клек“. Това обаче не е нужно. Седейки, също може да се клечи. Това е много добра идея, особено когато е дошла с доста напъни, така да се каже: горната част на тялото се накланя леко напред, краката се поставят на малко столче - et voila: всичко е под правилния ъгъл, може да се чете, да се сгъва и зяпа с чисто съзнание.
Преддверието към чревната тръба
Може би си мислите, че краят на червото предлага толкова много изненади, защото почти не се занимаваме с него. Не бих казала, че само това е причината. Преддверието на храносмилателния ни маркуч също си има тайни, макар че всеки ден го оглеждаме при миенето на зъбите си.
Тайно място номер едно се открива с езика. Това са четири малки точици. Две от тях са от вътрешната страна на бузата, срещу двата реда горни зъби, почти в средата. И отляво, и отдясно се усеща лека изпъкналост. Понякога ни се струва, че сме си прехапали бузата, но не сме прави - при всеки човек точно на това място са разположени именно тези пъпковидни издатинки. Другите две се намират под езика, отдясно и отляво на юздичката му. От тези четири пъпчици идва слюнката.
От пъпчиците в бузите слюнка идва при конкретен повод - например храненето. От двата отвора под езика слюнката тече постоянно. Ако се гмурнем в един от тези отвори и плуваме срещу течението на слюнката, ще стигнем до главните слюнчени жлези. Те образуват най-много слюнка - около 0,7 до 1 литър на ден. Ако вървим от гърлото към челюстта, ще се натъкнем на две меки кръгли възвишения. Позволете да ви ги представя. Това са шефовете.
Тъй като двете подезични пъпчици, нашите „слюнчени депа“, са обърнати точно към задната част на долните ни резци, там много бързо се образува зъбен камък. В слюнката има вещества, съдържащи калций, чиято цел е да направят зъбния емайл по-твърд. Но ако зъбът е под постоянен калциев обстрел, това вече ще е прекалено, много добро не е на добро, както се казва. И ето че малки молекули, които невинно си пърпорят наблизо, биват също набързо вкаменени. Всъщност проблемът не е самият зъбен камък, а в това, че е грапав. А пародонтозни или кариесни бактерии много по-лесно се задържат върху грапави повърхности, отколкото върху гладкия зъбен емайл.
Как стигат тези вкаменяващи калциеви вещества до слюнката ни? Слюнката е филтрирана кръв. В слюнчената жлеза кръвта се прецежда. Червените клетки се задържат, тъй като са нужни във вените, а не в устата ни. А от кръвта в слюнката влизат калций, хормони или антитела (на имунната система). Затова и слюнката на всеки човек е малко по-различна. Със слюнчена проба всеки от нас може да бъде тестван за болести на имунната система или пък за определени хормони. Едновременно с това слюнчените жлези отделно добавят и някои вещества, например вкаменяващите калциеви съединения или обезболяващи.
Нашата слюнка съдържа обезболяващо, което действа много по-силно от морфина. Нарича се опиорфин и е открито едва през 2006 година. Разбира се, ние го произвеждаме в малки количества, слюнката няма намерение да ни надруса. Но и това малко количество оказва въздействие, тъй като устата ни е чувствителна душа! В нея има толкова много нервни окончания, колкото на никое друго място в тялото - и най-малкото ягодово семенце може жестоко да ни лази по нервите, всяка песъчинка в салатата моментално се усеща, една малка раничка, която не би ни направила впечатление, ако е на лакътя, в устата адски боли и изглежда гигантска.