Но как салмонелата попада от червото в пилешкото месо? Това е грозна история. Пилетата, хранени с евтина храна, обикновено се изпращат в големи кланици. Там, след като ги убият и отрежат главите им, те биват потапяни в огромни корита с вода. Тези корита са, така да се каже, като спа- и уелнесцентър за салмонелни бактерии с включена клизма в червото на пилето. В предприятие, в което дневно се колят 200 000 пилета, едно зареждане с евтино хранени пилета е достатъчно, за да се обдарят и останалите пилета със салмонела. Такива пилета често се озовават в супермаркетите като замразени храни на изгодна цена. Ако бъдат изпържени или сварени добре, всички салмонели изчезват и вече ни стават безразлични.
В повечето случаи добре свареното месо не е причина за салмонелна инфекция. Би възникнал проблем, ако оставим дълбоко замразеното пиле спокойно да се размразява в мивката или в цедката за салата. Бактериите могат да се замразяват и след това отново да се размразяват. Огромната библиотека от бактерии в нашата лаборатория се състои от любопитни пациенти, които с лекота са преживели температури от -80 °С и след размразяването си живеят най-спокойно. Чак при висока температура те загиват - само 10 минути на 75 °С са достатъчни да нокаутират всичките салмонели. Затова добре изпърженото пиле няма да се окаже пагубно, а по-скоро за кратко оставената в същата мивка салата.
Обикновено забелязваме факта, че сме в контакт с чревната флора на нашите домашни животни, чак когато те се сдобият с напълно непознати бактерии, причиняващи диария. Всичко останало е, така да се каже, всекидневие, все отнякъде трябва да си доставяме бактериите. Ако послушно останем верни на селските биояйца собствено производство от кокошки, хранени с фураж, ще се предпазим по-добре от опасни бактерии - освен ако фермерът не обича да яде пиле от супера.
Ако приготвянето на пилето е било пет за четири, наред с пилешки мускулни клетки ще изядем и няколко салмонелни. Нужни са между десет хиляди и един милион от тези едноклетъчни същества, за да излезем от строя. А един милион от тях са големи колкото една пета от кристалче сол. Как успява тази армия от миниатюрни войници да помръдне колос с обем от 600 000 000 кристалчета сол като нас и да ни подкара неумолимо към тоалетната? Това е все едно едно косъмче от главата на Обама да управлява всички американци.
Салмонелата се удвоява много по-бързо от косата -това е точка първа. След като температурата се покачи над 10 °С, салмонелата се събужда от зимния си сън и започва прилежно да расте. Тя има много филигран-ни ръце, с които плува наоколо, докато не си намери място в чревната тъкан и не се вкопчи в нея. Оттам тя нахлува в клетките ни, те се възпаляват и пропускат голямо количество течност в червото, за да изплакнат тези вредители колкото се може по-бързо.
Минават няколко часа или дни от случайното поглъщане до обилното водно промиване. Ако човек не е прекалено малък, прекалено стар или твърде крехък, тогава една такава автопромивка ще му подейства добре, антибиотиците ще навредят повече, отколкото ще помогнат. Все пак трябва да подкрепяме червото си и да направим всичко необходимо, за да отхвърлим салмонелите, дори да е гадничко за тях. Нито след ходенето до тоалетна, нито след пълно от повръщане пликче е допустимо да ги хващаме за ръка и да им показваме живота навън. Трябва хладнокръвно да ги отмием с много гореща вода и сапун и да им изясним: проблемът не е в теб, а в мен - просто не мога да се справя с твоята привързаност.
Салмонелите са най-честите вредители, които приемаме чрез храната си. Има ги не само по пилешките продукти, въпреки че там те лудуват с особено удоволствие. Съществуват различни видове салмонела. Когато в лабораторията получим проби от екскременти на пациенти, ги тестваме с различни антитела. След като едно антитяло се свърже със салмонела, се образува голяма бучка, която е видима с просто око.
Ако това се случи, можем дори да кажем: антитялото реагира мощно срещу салмонелата XY, причиняваща повръщане, следователно това е салмонела XY, причиняваща повръщане. Същият механизъм работи и в нашия организъм. Имунната ни система се запознава с няколко нови салмонели и си казва: „Ей, сигурна съм, че май имам шапка, която да им пасне“. Тогава се втурва да търси в гардеробите си подходящата шапка, леко я пооправя, за да пасва точно, и след това възлага на шапкар да направи този размер шапки за милион салмонели. Когато всички салмонели се сдобият с шапки, вече не изглеждат опасно, а смешно. Тогава те стават прекалено тежки, за да се размотават насам-натам, а и вече не виждат достатъчно добре, за да нападнат конкретно нещо. Антителата в лабораторията представляват, така да се каже, малък подбор от различни шапки. Когато шапката пасне, тежко зашапчените бактерии рухват и стават на бучки. Тогава според шапката можем да определим кой вид салмонела се е появила в пробите от екскременти.