Выбрать главу

Ако пък не искаме да изпращаме имунната си система да търси шапки и не сме непременно най-големите фенове на диарията и на повръщането, има няколко прости правила.

Правило номер едно: винаги използвайте пластмасови дъски за рязане, защото те са по-лесни за почистване и бактериите не оживяват в техните процепи толкова успешно, колкото в дървените.

Правило номер две: всичко, което влиза в контакт със сурово месо или яйчени черупки, трябва добре да се измие с гореща вода: дъски, ръце, прибори, гъби или решето.

Правило номер три: месото и яйчените храни трябва да са добре сготвени. Разбира се, не е нужно да прекъсвате романтичната си вечеря, за да напъхате тирамисуто пак в микровълновата. При такова ястие е важно просто да използвате пресни яйца с добро качество и винаги да ги държите на температура под 10 °С.

Правило номер четири: мислете и извън кухнята. Който вече е нахранил игуаната си и малко след това себе си, а още малко след това тоалетната, може би ще си спомни моите думи: салмонелите са обикновени бактерии в чревната флора при влечугите.

Helicobacter pylori - най-старият „домашен любимец“ на човечеството

Тур Хейердал бил спокоен мъж с ясни възгледи. Наблюдавал морските течения и ветровете, интересувал се от стари въдичарски кукички или дрехи от кора на дърво. Всичко това, взето заедно, го довело до убеждението, че Полинезия е била населена от ветроходци от Южна Америка и Югоизточна Азия. Вероятно са стигнали дотам със сал по теченията, гласи тезата му. Тогава никой не смятал за възможно един обикновен сал да издържи и да пропътува 8000 километра през Тихия океан. Тур Хейердал не останал с часове да ги убеждава с аргументи. Отишъл в Южна Америка, построил примитивен сал от дървета, взел няколко кокосови ореха и консерви ананас и се отправил към Полинезия. Четири месеца по-късно (на 07.08.1947 г.) можел да каже с чиста съвест: „Аха! Значи, все пак е възможно“.

Трийсет години по-късно друг учен предприел сходна вълнуваща експедиция. Той обаче не се отправил към световните морета, а към малка лаборатория с неонови лампи на тавана. Там Бари Маршал взел съд с малко течност, приближил го до устата си и смело погълнал съдържанието му. Неговият колега Джон Уорън го наблюдавал с интерес. След няколко дни Бари Маршал получил възпаление на стомаха (гастрит) и казал, изпълнен с гордост: „Аха! Значи, все пак е възможно“.

Отново трийсет години по-късно учени от Берлин и Ирландия събрали различните изследователски области на двамата смели мъже. Микробът в стомаха на Маршал трябвало да даде информация за първото колонизиране на Полинезия. Този път никой нищо не казал и никой нищо не пил. Този път обитаващи пустините аборигени и мъже от планинските племена в Нова Гвинея били помолени за стомашни проби.

Това е история за опровергаването на парадигми, за предаността към собственото изследване, за едно дребосъче с перка и една голяма гладна котка.

Бактерията Helicobacter pylori живее в стомасите на половината човечество. Това знание е относително ново и първоначално е било обект на присмех. Защо едно живо същество ще живее на такова животовраждебно място? В пещера, пълна с киселини и разлагащи се ензими? Helicobacter pylori обаче не се впечатлява от това. Бактерията е развила две стратегии, чрез които се справя отлично в тази негостоприемна среда.

Първо, един от продуктите на нейния метаболизъм е толкова алкален, че може да неутрализира киселините в непосредствена близост. Второ, тя се шмугва под лигавицата, с която стомашната стена се предпазва от собствените си киселина. Тази лигавица принципно е с гелоидна консистенция, но Helicobacter pylori е в състояние леко да я втечни, след което гъвкаво да се движи в нея. Бактерията има дълги протеинови камшичета, които използва като перки, за да се вихри наоколо.

Според Маршал и Уорън Helicobacter pylori може да причинява стомашни възпаления и язва. До този момент се е приемало, че стомашните проблеми от този вид имат психосоматични причини (например стрес) или идват от неправилна секреция на стомашна киселина. Маршал и Уорън не само е трябвало да скъсат с предразсъдъците, че в киселинната среда на стомаха не може да живее нищо, а и да докажат, че една миниатюрна бактерия е в състояние да предизвика болести извън нормалните бактериални инфекции. До този момент бактериите са били познати само като причинители на инфектирани рани, висока температура или настинка.