Продължителната раздразненост никога не е нещо добро. Познато ни е от ухапванията от насекоми - когато постоянно ни сърби, все по някое време изгубваме търпение и започваме да се чешем до кръв. Нещо подобно се случва в стомашните клетки: при хронично възпаление те постоянно са раздразнени, докато най-накрая не започнат сами да се разрушават. При по-възрастните хора това може да доведе и до нарастваща загуба на апетит.
В стомаха има стволови клетки, които старателно произвеждат запаси, чиято задача е бързо да компенсират загубите. Когато тези производители на запаси са претоварени, правят повече грешки. Раковите клетки са резултат от това. Ако се позовем на статистиката, на пръв поглед не изглежда толкова драматично: около един процент от носителите на Helicobacter pylori се разболяват от рак на стомаха. Но ако си припомним, че половината от всички хора са носители на тази бактерия, тогава един процент се превръща в огромно число. Шансът за разболяване от рак на стомаха без Helicobacter pylori е с четиридесет пъти по-малък, отколкото с нея.
За откриването на връзката между Helicobacter pylori и възпаления, язви и рак през 2005 г. Маршал и Уорън са отличени с Нобелова награда. От коктейла от бактерии до коктейла на победата са изминали цели двайсет години.
Доста време бе необходимо, докато се установи и връзката между Helicobacter pylori и паркинсона. Въпреки че лекарите още през 60-те години на XX век са констатирали стомашни проблеми при пациенти, болни от паркинсон, не е било ясно какво може да свързва стомаха и треперещите ръце. Чак едно изследване на различни групи от населението на остров Гуам пропусна повече светлина в мрака.
Сред населението в някои области на Гуам е отчетена изумително висока честота на симптоми, наподобяващи паркинсон. Потърпевшите са с треперещи ръце, мимиката им е по-слабо изразена, движат се по-бавно. Учените откриват, че високите нива на заболяването се появяват там, където хората ядат цикасови семена. Тези семена съдържат вещества, които са отровни за нервните клетки. Почти същото вещество може да произведе и Helicobacter pylori. Когато на мишките е даден екстракт от бактерията - без да са заразени с живи бактерии, - те са показали симптоми, сходни със симптомите на гуамците, ядящи цикасови семена. И тук важи заключението: далеч не всяка Helicobacter pylori произвежда тази отрова, но със сигурност не е добра, когато прави това.
Обобщено казано, Helicobacter pylori може да манипулира защитните ни бариери, да дразни и разрушава клетките ни, да произвежда отрови и по този начин да наврежда на целия ни организъм. Как е успяло тялото ни да й противостои, при това почти невъоръжено, в продължение на хилядолетия? Защо тези бактерии са толерирани толкова продължително от имунната ни система?
Helicobacter pylori е добра
Едно от най-обширните проучвания на бактерията и на въздействията й стига до следното заключение: щамът с миниатюрната спринцовка, смятан за особено опасен, взаимодейства с тялото ни, и то доста благоприятно за него. След около дванайсет години наблюдения над повече от 10 000 доброволци вече е можело да се твърди, че при носителите на този тип Helicobacter pylori възможността за разболяване от рак на стомаха е по-голяма, но пък опасността от рак на белите дробове или мозъчен удар е видимо по-малка. И то наполовина по-малка в сравнение с останалите участници.
Предположението, че една толкова дълго толерирана бактерия не нанася само щети, е било изказано още преди споменатото изследване. При експерименти с мишки е установено, че Helicobacter pylori осигурява надеждна защита срещу астма при малките мишлета. Щом им се даде антибиотик, тази защита изчезва и мишлетата отново развиват астма. Когато бактерията се инжектира на възрастни мишки, „защитата“ все още си стои там, но е изразена по-слабо. На това място наистина може да се каже: мишките не са хора. И все пак това наблюдение показва много добре една от основните тенденции, съществуващи най-вече в развитите страни: болести като астма, алергии, диабет или невродермит се увеличават, когато едновременно с това процентите на Helicobacter pylori се понижават. Този експеримент далеч не доказва, че Helicobacter pylori е единствената спасителна бариера пред астмата, но видимо съучаства в този род спасителни операции.
Ето защо е формулирана следната теза: тази бактерия учи имунната ни система да бъде по-cool. Helicobacter pylori е на док в стомаха ни и се грижи за произвеждането на така наречените регулаторни Т-клетки. Регулаторните Т-клетки са имунни клетки, чиято работа е да сложат ръка на рамото на имунната система, когато тя се държи като агресивен пийнал приятел в нощен клуб, с думите: „Аз ще се оправя“. Може би това не е причината за тяхното име, но такава е функцията им.