Докато гневната имунна система все още крещи: „Разкарай се, ти, поленово нещо, от дробовете ми, задник такъв!“, показвайки бойната си готовност с подути червени очи и течащ нос, регулаторната Т-клетка отговаря: „Ела на себе си, имунна системо, май малко преиграваш. Това поленово нещо просто търси цвят, за да го опраши. Без да иска, е попаднало тук. Все пак е тъпо за поленовото зрънце - тук няма нито едно цвете“. Колкото повече от тези коректни клетки притежаваме, толкова по-cool е и имунната ни система.
Когато благодарение на Helicobacter pylori в една мишка са се образували голям брой от тези регулиращи клетки, астмата на друга мишка може да се подобри с пренасянето на тези клетки в нея. Със сигурност това е по-просто решение от усилието мишките да се учат да използват малък инхалатор.
И кожните екземи се появяват с една трета по-рядко при хора с Helicobacter pylori. Възпалителни заболявания на червата, автоимунни процеси или хронични възпаления може би затова са толкова модерни в наше време - защото премахваме непреднамерено това, което ни е пазило в продължение на хиляди години.
Helicobacter pylori е и добра, и лоша
Helicobacter pylori са бактерии с много способности. Не може просто да бъдат разделени на добри или лоши. Винаги зависи от това какво точно правят те в нас: произвеждат ли опасни отрови, или работят заедно с тялото, за да ни пазят? Как реагираме на тези бактерии? Постоянно ли са раздразнени клетките ни, или произвеждаме толкова много стомашен секрет, че да е достатъчен и за бактериите, и за самите нас? Каква роля играят дразнителите на стомашната лигавица като обезболяващи, пушене, алкохол, кафе или постоянен стрес? Това ли е комбинацията, която в крайна сметка отпушва стомашните ни оплаквания - защото домашният ни любимец не харесва такива неща?
Световната здравна организация препоръчва на хората със стомашни проблеми да се консултират с добър специалист и да се отърват от потенциалните им причинители. Ако в семейството има случаи на рак на стомаха, ако се появят лимфоми или симптоми на паркинсон, е желателно Helicobacter pylori да се разтоварят.
Тур Хейердал е починал в Италия през 2003 г. на осемдесет и осем годишна възраст. Ако беше поживял още няколко години, щеше да види как теорията му за заселването на Полинезия се потвърждава чрез проучването на щамове Helicobacter pylori. Азиатските щамове на Helicobacter pylori завладели Новия свят на две вълни - и то точно през Югоизточна Азия. С това неговата южноамериканска теза все пак не била доказана. Но кой знае още с колко бактерии ще се запознаем, докато теорията на Тур Хейердал бъде потвърдена от микробиологични ветроходни пътешествия?
Токсоплазмите – безстрашните ездачи на котки
Една трийсет и две годишна жена се одрасква от вътрешната страна на китката си с бръснарско ножче от супермаркета. Тръпката е тази, която я кара да направи това.
Петнайсетгодишен фен на състезателните коли се забива с пълна сила в едно дърво. И умира.
Един плъх се просва на пода в кухнята точно до котешката паничка и се драпира като вкусна храна.
Какво общо може да има между тези три персонажа?
Всички те не се вслушват само във вътрешните сигнали, които работят в интерес на големия клетъчен съюз и искат най-доброто за нас. И при трите случая, изглежда, се задействат и други интереси освен тези на тялото. Интереси, които в някой момент може и да са дошли от котешко черво.
Котешките черва са родината на Toxoplasma gondii. Тези миниатюрни създания се състоят от една-единствена клетка, но вече се числят към животните. В сравнение с бактериите наследствената им информация е изградена доста по-сложно, освен това клетъчните им стени са конструирани по различен начин. Така че въпросните животинки най-вероятно имат по-вълнуващ живот.
Токсоплазмите се размножават в котешките черва. Котката е „гостоприемникът“, а всички животни, които за кратко време им служат като такси, се наричат „междинни гостоприемници“. Една котка може да прихване токсоплазми само един път в живота си и само през това време е опасна за нас. По-старите котки са оставили токсоплазмозната инфекция зад гърба си и не могат да ни направят нищо. След скорошна инфекция токсоплазмите се установяват в изпражненията на животните, а след средно два дни вече са се развили в котешката тоалетна, готови за следващата котка. Ако никоя котка не благоволи да намине, а само някой предан стопанин, който изчиства след нея, тогава мъничките протозои се задоволяват с него. Животинките в котешкото изпражнение са в състояние цели пет години да чакат своя нов домакин. Но въобще не е задължително това да е нов стопанин на котка - котки и други животни се движат през градини, зеленчукови полета, като от време на време някои ги и убиват. Един от главните източници на токсоплазми е суровата храна. В проценти вероятността сами да имаме токсоплазми е толкова голяма, колкото е възрастта ни. Горе-долу една трета от всички хора ги подслоняват.