Добри срещу диария - номер едно сред сферите на приложение на пробиотиците. При чревен грип или диария, причинени от взимане на антибиотици, помагат различни бактерии от аптеката - да бъде смекчена диарията и да продължи средно с около ден по-малко. Същевременно те не дават почти никакви странични ефекти - за разлика от повечето други лекарства против диария. Това ги прави много ценни за малките деца и по-възрастните хора. При чревни болести, като улцерозен колит или раздразнени черва, пробиотиците могат да забавят диарийните или възпалителните пристъпи.
Добри за имунната система. За хора, които често боледуват, е препоръчително да изпробват различни пробиотици - най-вече през сезона на настинките. Ако за някого това е прекалено скъпо, добре е всеки ден да изяжда по една кофичка йогурт, тъй като за леките форми не е задължително бактериите да са непременно живи. Според някои проучвания по-възрастните хора и физически силно натоварените атлети се простудяват по-малко интензивно или по-рядко, ако редовно приемат пробиотици.
Възможна защита от алергии. Този ефект не е толкова добре документиран, колкото въздействието на пробиотиците при диария или имунна слабост. И все пак пробиотиците са добра възможност за родителите на деца, при които съществува повишен риск от алергии и невродермити. Някои проучвания отчитат видима защита. В други обаче ефектът не е доказан - може би защото във всяко конкретно изследване са използвани различни бактерии. Аз в този случай съм на принципа „по-добре да сме предпазливи, отколкото после да съжаляваме“. Със сигурност обаче пробиотиците не вредят на застрашени от алергии деца. Някои проучвания показват смекчаване на симптомите при вече налични алергии или невродермит.
Наред с добре проучените области, като диария, чревни болести и имунна система, има и актуални изследвания, които дават многообещаващи резултати: например при храносмилателни оплаквания, диария по време на път, лактозна непоносимост, наднормено тегло, възпаление на ставите или дори диабет.
Ако искаме да изпробваме пробиотици, да кажем, при запек или подуване на корема, не бива да очакваме от аптекарката да ни препоръча препарат, при който желаното въздействие е абсолютно и коректно научно доказано: в този случай фармакологичната индустрия не е много по-напред от академичните изследвания. Всеки сам трябва да изпробва едно-друго, докато открие бактерия, която му помага. Преди употреба просто прочитаме листовката, за да видим какво изпробваме, и ако след четири седмици нищо не се промени, може би няма да е зле да дадем шанс на други бактериални видове. Някои гастроентеролози със сигурност могат да ни дадат информация за това кои бактерии си струват.
При всички пробиотици важат едни и същи правила: приемането им трябва да бъде редовно в продължение на четири седмици и преди да е изтекъл срокът на годност (след него бактериите вече не са живи и няма да окажат въздействие върху огромната чревна екосистема). Преди покупката на пробиотични продукти е редно задължително да се информираме дали са предназначени за съответните ни оплаквания. Бактериите имат различни гени - някои са по-добри консултанти на имунната система, други са по-борбено настроени, когато става въпрос за прогонването на причинителите на диария.
Най-добре проучените пробиотици и до ден днешен си остават млечно-киселинните бактерии (лактобацили и бифидобактерии), както и Saccharomyces boulardii. Последното е мая, на която не се обръща вниманието, което заслужава. Тя всъщност не е бактерия и затова ми е по-малко любима. Като мая обаче има ненадминато предимство: антибиотиците нищо не могат да й сторят.
И така, докато избиваме всичко бактериално, приемайки антибиотици, Saccharomyces може спокойно да се настани в червото. Тя притежава способността да пази от злонамерени опортюнисти и освен това може да изолира токсините. При нея обаче се наблюдават повече странични ефекти, отколкото при бактериалните пробиотици - някои хора например имат непоносимост към дрождите и получават обриви от тях.
Фактът, че наред с един-два вида мая като пробиотици познаваме почти само млечно-киселинни бактерии, показва, че в тази област сме още съвсем в началото! Лактобацилите обикновено се срещат по-рядко в чревната флора на възрастните, а бифидобактериите едва ли са единствените поддръжници на здравето, които обитават дебелото ни черво. Досега има само един-единствен вид пробиотична бактерия, която е изследвана добре: Ешерихия коли Нисле 1917/E.coli Nissle 1917.