Черво с чар

Пребиотици

При пребиотиците става въпрос точно за това: подпомагане на добрите бактерии чрез определени храни. Пребиотиците са много по-подходящи за всекидневна употреба от пробиотиците. За да ги използваме максимално обаче, има едно условие: някъде в собственото ни черво трябва да има добри бактерии. Те биват стимулирани от пребиотичните храни и по този начин се сдобиват с повече сила срещу лошите бактерии.

Тъй като бактериите са много по-малки от нас, те виждат храната от съвсем друга перспектива. Всяко зрънце се превръща в невероятен ивент, къс от комета, пълен с вкуснотии. Всичко, което не може да се храносмели в тънкото черво, се нарича „баластни вещества“. А те изобщо не са ненужни товари, поне не за бактериите ни в дебелото черво. Те обичат баластните вещества. Е, не всички видове. Някои бактерии харесват несмлени влакна на аспержи, други предпочитат несмлени месни влакна.

За съжаление, на някои лекари изобщо не им е ясно защо препоръчват на пациентите си да ядат повече баластни вещества. Известно е, че така те предписват богато ядене за бактериите, което ще ни дойде добре. Най-накрая ще има достатъчно ядене за чревните ни микроби, за да произвеждат витамини и здрави мастни киселини или порядъчно да обучават имунната ни система. Но в дебелото черво се намират и болестотворни микроби. От определени храни те произвеждат вещества като например индол, феноли или амоняк. А това са веществата, които в шкафовете в кабинета по химия имат предупредителен знак.

Точно тук активно се включват пребиотиците: те са баластни вещества, които може да бъдат изядени само от мили и любезни бактерии. Ако имаше нещо такова в обществото на хората, то бюфетът би бил място на откровенията! Домакинската захар например не е пребиотик, защото и кариесните бактерии я харесват. Лошите бактерии не могат (или поне много трудно) да използват пребиотиците и да произвеждат нищо лошо от тях. В същото време добрите бактерии стават все по-силни и завладяват все повече територии.

Като цяло ядем твърде малко баластни храни - да не говорим за пребиотици. От 30 грама баластни вещества, които би трябвало да изяждат всеки ден, повечето европейци стигат само до половината. Това е изключително малко, затова в червото се завихря люта конкурентна борба, в която гадните бактерии може да вземат надмощие.

А всъщност не е никак трудно да правим нещо добро за самите нас и за добрите свои микроби. Повечето хора имат свое любимо пребиотично ястие, просто трябва да го ядат по-честичко. Баба ми винаги има картофена салата в хладилника, баща ми прави невероятна салата от цикория с мандарини (съвет: измийте цирокията с топла вода, така не е толкова горчива, а хрупкава), а сестра ми обича аспержи или кокеш в лек сметанов сос.

Илюстрация: Артишок, аспержи, цикория, зелени банани, земна ябълка, чесън, лук, пащърнак, кокеш, пшеница (пълнозърнеста), ръж, овес, праз.

Това са храни, които се услаждат и на бифидобактериите, и на лактобацилите. Знаем също, че тези бактерии обичат кремови и сложноцветни растения, както и резистентна скорбяла. Кремови растения не са само празът и аспержите, но също лукът и чесънът. Освен цикорията към сложноцветните принадлежат кокешът, земната ябълка и артишокът.

Резистентна скорбяла се образува, когато например варим картофи или ориз и след това ги оставим да изстинат. Междувременно скорбялата кристализира и става устойчива при храносмилането. Това означава, че голяма част от „устойчивата“ картофена салата или студения суши ориз ще стигнат непокътнати при микробите. Който все още няма любимо пребиотично ястие, трябва да ги опита. А който след това започне редовно да ги консумира, ще констатира интересен феномен: от време на време се усеща неудържим глад за такива храни.

Тези, в чието меню доминират бедни на баластни вещества храни, като макарони, бял хляб или пица, не трябва да минават прекалено рязко на големи порции, богати на баластни вещества. Това поразява изтощената бактериална общност: тогава тя тотално превърта и започва свръхеуфорично да метаболизира всичко. Резултатът: мощен и безкраен тромпетен концерт. Баластните вещества следва да се увеличават бавно и не до прекалено големи количества. Яденето в крайна сметка е първо за нас и чак на второ място за обитателите на дебелото ни черво.

Мощният тромпетен концерт без прекъсване е доста досадно нещо: свръхпроизводството на газове издува червото ни неприятно. Лекото пръцкане обаче е здравословно и задължително. Ние сме живи същества, в корема ни живее един малък свят, който работи усилено и произвежда много неща. Както земната атмосфера любезно понася изгорелите газове от нашите ауспуси, така дружелюбно и ние трябва да се отнасяме към газовете на своите микроби. Може да звучи малко смешно, но не е задължително да мирише лошо. Бифидобактериите или лактобацилите например не разпространяват неприятни миризми. Който изобщо не пръцка, значи е оставил чревните си бактерии да умрат от глад и не е никак добър микробен гостоприемник.