След убийството, Пембе остана няколко месеца при скуотърите. Юнус и Есма се редуваха да ходят при нея и винаги се пазеха, винаги внимаваха да не се изпуснат пред чичо си и вуйна си. Искендер вече бе задържан и пратен в затвора, а Пембе още не знаеше какво да прави, дали от къщата да се махне, или не. В началото се страхуваше да не би скуотърите да разберат защо се крие, но те почти не четяха вестници, камо ли да слушат местните клюки, и това работеше в нейна полза. Те, разбира се, се досещаха, че има нещо гнило, но смятаха, че Пембе се е забъркала в някакви неприятности с Вътрешното министерство. И тъй като бяха противници на всяка власт, на драго сърце я закриляха дори след като разбраха истинската причина да е при тях. Юнус ги помоли да помогнат на майка му да промени външността си и те само това и чакаха. Подстригаха Пембе и боядисаха косата й в леко червеникав оттенък, като млада ирландка. С големите кръгли очила и дънки тя стана неузнаваема.
Въпреки всичко, колкото и да беше опитвала, Пембе нямаше да се справи с мрака на онези дни, ако не й беше помогнала нейната близначка. Веднъж в полунощ, докато стоеше на прозореца в незаконно заселената къща и гледаше пустотата, която виждаше единствена тя, Пембе забеляза в градината силует, застинал, но в същото време някак нащрек. Беше сестра й Джамила. Тя не се доближи, не каза и дума, но само при вида й Пембе беше обзета от огромна радост. Мигът отлетя бързо, привидението се разтвори във въздуха като капка мляко във вода. Но тази случка, кой знае как, вдъхна на Пембе увереност, че близначката й не изпитва болка и мястото, на което се е преселила, не е непоносимо. След този ден призракът се появяваше от време на време и служеше за нещо като връзка между Пембе и Искендер в затвора.
Малко след като Юнус и Есма отидоха в пансиона в Съсекс, Пембе реши да замине. Беше осъзнала, бе все по-убедена, че времето й в Англия е изтекло и тя трябва да се прибере. При Ефрат, в родното си място, защото за разлика от Елиас не бе епифит и изпитваше потребност да бъде при корените си. Юнус и Есма я подкрепиха, при условие, че ще се върне скоро и че те ще й ходят на гости през лятото.
Още пазеха Кехлибарената наложница, която Джамила беше пъхнала в кухия си ток и беше пренесла през границата, а после бе помолила сестра си да я скрие на сигурно място. Никой от тях нямаше и най-малка представа колко струва тя и как да я продадат. Накрая на помощ им се притече госпожа Пауъл заедно с Капитана, за ужас на Юнус. Диамантът беше продаден, а госпожа Пауъл помогна да уредят пътуването на Пембе. Тя се постара и в банката да бъде внесена сума, достатъчна за Юнус и Есма. С онова, което остана от парите, пънкарите правиха купони, толкова диви, че месеци наред в Хакни се говореше само за тях. Единствената подробност, която Пембе не отчете докато сключваха сделката в „Хатън Гардън“, бе, че диамантът може само да бъде подаряван и взиман като подарък, но не и продаван. Не бе уведомена за проклятието, но и да беше, пак нямаше да се откаже от плана си. Пембе, жената с безброй суеверия, се бе уморила от страховете си.
Когато отиде в колибата на сестра си в долината, не се притесни особено от окаяното състояние, в което я завари. Отминаващото време, четирите вятъра, разбойниците и общата занемареност бяха разрушили отчасти съвършеното убежище, което Джамила беше създала.
Селяните се зарадваха много, че Непорочната акушера се е завърнала, макар да не проумяваха защо тя вече отказва да изражда. Въпреки това й помогнаха да почисти и да постегне колибата. Районът обаче бе опасно място. Кюрдските въстаници се сражаваха с държавата и денонощно патрулираха войници. Пембе остана насред всичко това, замествайки близначката си. Случваше се да избягва на косъм различни опасности, но нито веднъж не спомена за тях в писмата си. Пишеше само за добри неща.
Беше обещала на децата си да не се застоява тук и да се завърне скоро нов човек, но след като влезе в къщата на сестра си и се зае да я подрежда, Пембе осъзна, че няма да бърза със заминаването си.
Есма
Твърдят, че започваш да разбираш майка си, когато самата ти станеш майка, но при мен именно писмата й ми помогнаха да опозная мама по-добре.
Тя ми пишеше редовно и откровено и ми разказваше за себе си повече, отколкото на живо. Вече не си представях живота без толкова скъпия син пощенски плик, който получавах всяка седмица. Правех си чай, сядах на масата в кухнята и четях писмото веднъж, после, след като разберях, че тя е здрава и се чувства добре, още много пъти.